Жесток политически скандал се завихри в София след обвинения, че легендарният кмет инж. Иван Иванов е бил нацист и не заслужава да има паметник в столицата.
Монументът трябва да бъде издигнат до метростанция "Стадион Васил Левски" по инициатива на общинския съветник Вили Лилков. Автор на паметника е великотърновският скулптор Борис Борисов, а избраното място не е случайно - там е бликнала водата от Рилския водопровод, който инж. Иванов е проектирал.
Скандалът гръмна, след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова общинските съветници на партията да не подкрепят построяването на паметник на кмета на София инж. Иван Иванов заради данни за неговата политическа дейност. Изказването на Борисов дойде на среща с еврейски организации, на която участва и Даниел Лорер от "Продължаваме промяната", пише 24 часа.
Иван Иванов не е съден за нацистка или антисемитска дейност от 7-ми състав на народния съд, а от 4-ти състав, който съди военни лица, поправи го общинският съветник от "Синя София" и проф. Вили Лилков.
"До г-н Бойко Борисов, който обвинява инж. Иван Иванов в нацистка дейност. Подчертавам, че не е съден за нацистка или антисемитска дейност от 7-ми състав на народния съд, а от 4-ти състав, който съди военни лица. Преди да клеветиш трябва да четеш", написа Лилков в профила си във фейсбук.
"По време на разговора подчертах, че езикът на омразата няма място в българското общество. В тази връзка изразих и категоричното ни притеснение от използването на антисемитска реторика в българския парламент и опитите за политическа злоупотреба с темата за спасяването на българските евреи", написа вчера лидерът на ГЕРБ.
От своя страна Лилков публикува документ на ДС от 1945 г. във връзка със съдебния процес срещу инж. Иван Иванов.
"Бившият кмет на столицата – инж. Иван Иванов, принадлежи към онази група от наши общественици от миналото, които, за съжаление, са били в меншество, но които могат да се нарекат „почтени". По убеждения той е националист без ярко определение към някоя партия. Известно ни е, че например към Цанковото движение е имал винаги отрицателно становище.
От тъй нареченити „национални организации" никога не се е интересувал и не е подкрепил нито една от тях. Инж. Иванов е убеден монархист и отявлен германофил. Обаче същевременно трябва да се подчертае, че никога не е бил привърженик на националсоциализъма. Ако и не на официални места, то в интимен кръг, в миналото, често се е изказал против националсоциалистическия режим.
С това се обяснява и мнението на официалните германски служби за него: никога инж. Иван Иванов не е бил „любимец" на тези служби – по простата причина, че те знаеха за неговото до известна степен отрицателно становище спрямо националсоциализъма. Това се отнася специално за онези официални германски служби, които бяха заемани от непартийци. [...]
Отношенията му с Бекерле бяха само в официален контакт. ... В качеството си на кмет на столицата, естествено, Иванов е бил поканен и е вземал участие във всички офицални приеми и създаде връзки с всички официални личности, гости на нашата страна. Също така за официални случаи е пътувал и в странство, където си е създал съответните връзки. Но трябва да се приеме, че те са били професионални връзки, някъде може би заякчени чрез приятелство, но не и разузнавателни. Не ни е известно въобще да е имал някакъв контакт с ръководители на други чужди централи: англо-американска, френска и пр.
Известно ни е само мнението на ГЕСТАПО за него: те му нямаха доверие. Знаели, че в миналото бил комунист. Знаейки, че няма положително становище към националсоциализъма, те смятаха, че още имал симпатии към комунизма и може би поддържал още някакви връзки. Смятаха го поне „покровител" на комунистите. ... За всеки случай не бяха доволни от Иванов и не го считаха за „свой човек"."
"Доклад" (без автор), подготвен за втория процес на 4-ти състав на НС. Архив на ДС, ИФ 3, оп. 1, а.е. 10, Заглавие: Серия IV, доклад № 5.
"Истината срещу лъжата, срещу заблудите с документи", уточнява Лилков.
Инж. Иван Иванов е кмет на София от 25 май 1934 г. до 9 септември 1944 г. и се счита за най-успешния кмет. По негово време е завършена сградата на ректората на Софийския университет, облагородени са Южният парк и Борисовата градина, построени са сградите на БНБ, на Съдебната палата, Министерство на отбраната, Държавният музикален театър, зала „България", както и Националната и Столичната библиотека. Той съдейства и работи за прокарване на рилския водопровод в София. Спомага за благоустройството на парк Витоша – на него е наречена хоризонталната пътека от с. Железница до кв. Княжево. Проектант е и на язовир „Бели Искър".