„Негово Светейшество обичаше да идва тук, особено на Лазаровден, защото обичаше да се докосне до традициите и най-вече до детските души. Той много обичаше разговорите с всякакви хора, но най-много обичаше децата, защото в тях виждаше Христос, чистотата и светлината“, каза отец Лазар, свещеник в храма „Св. Георги“ в Горубляне, който е един от близките до патриарх Неофит хора.
Той разказа, че Негово Светейшество е получавал много любов от миряните, когато са го чували, виждали и докосвали неговата десница.
„Защото те докосваха неговата святост и любов, която даваше на Бога и на България. Като християни сме признателни на този благолепен мъж. Винаги да го помним. Той ще остави светля диря не само в моя живот, но и в живота на много хора, които черпеха достатъчно от неговата вяра, преданост и смирение“, допълни отец Лазар.
По думите на отец Лазар най-впечатляващото у патриарх Неофит е неговият ангелски глас.
„Впечатляваше не само нас, духовниците, но всички, които се докосваха до неговото ангелско пеене. Той водеше доста скромен живот, аскетичен, изпълнен с голямо смирение и най-вече упование към Бога“, каза той.
Да бъде обединител – така отец Лазар описа делото на патриарх Неофит.
„Той умееше да поставя на масата на преговорите своята дипломатичност и прецизност, защото знаеше, че в църквата не трябва да има разединения. Бог го постави да бъде балансьор в църковните дела и той имаше голям авторитет не само на местна почва, но и във всемирното православие. Където сме пътували по света, Негово Светейшество винаги показваше на своите братя патриарси своята осанка, смирение и най-вече своята блага усмивка“, сподели свещеникът в храма „Св. Георги“ в Горубляне.