"Някои наричат медиите четвърта власт. Това означава, че те играят не по-малка роля от самите истински институционални власти. Доколко помагат и доколко пречат - не съм съдник на това, макар че самата аз, като действащ политик за повече от 20 години, съм усещала и жилото, и меда. Ако искаш да постигнеш нещо значително за държавата, не трябва да се съобразяваш само с това какво ще кажат медиите, защото така може би няма нищо да направиш, а ще трябва да угодиш". Това коментира в "Стълбището" по Дарик радио проф. Екатерина Михайлова, юрист преподавател по конституционно право, бивш депутат и бивш заместник-председател на Народното събрание, запитана къде е вината на медиите за случващото се спрямо държавността.
Тя е на мнение, че медиите диктуват дневния ред. Още повече в днешно време имаме нахлуване и през социалните мрежи - не само тези, които са регламентирани, но върви и един друг подземен път, през който много се внимава какво се случва, посочи юристът.
"Къде им е грехът - може би една голяма част от греха на официалните медии са коментари и изказвания на ваши колеги, които говорят неподготвени. Вярно е, че не може да знаете всичко, но една сериозна медия, голяма, национална, би трябвало когато подема определена тема, човекът да се е подготвил - поне елементарно", заяви проф. Екатерина Михайлова.
"Хората, които ще бъдат назначавани в регулаторите, не трябва да са ярко политически пристрастни", коментира още тя. По думите ѝ новите назначения не трябва да обслужват с решенията си силните на деня, а да спазват закона и да не го изкривяват през политическата си любов и омраза.
По отношение на конституционните промени юристът коментира, че кога точно ще се направят промените е въпрос на политическо решение, а в случая това е било част от усовието да се появи това управление. "В този смисъл то е оправдано. След като го направиха следва въпросът "добре де, направихте го, защо сте пак заедно?". А отговорът е "след като го направихме, трябва да го довършим докрай, да свършим и останалата работа".
Проф. Екатерина Михайлова коментира още, че парламентът е трябвало да отдели повече време за обсъждане и редакции на новите текстове в Конституцията, за да не се допускат несъвършенства и възможност за двойно тълкуване в основния закон. "Аз мисля, че някои от постановките, които бяха приети в Конституцията, щяха да претърпят по-добри решения, ако имаше малко повече време. Ако за съдебната власт имаше не малко обсъждане, то останалите теми практически почти не бяха обсъждани", каза тя.
Запитана кое е важното при назначаването на хора днес, тя посочи: "Има хора с добра биография, обаче няма характер. И обратното - ако някой много се бори с това, което си е намислил, но му липсват знания или не полага усилия. Трябва да се търси някъде между двете. И двете неща са важни".
Проф. Екатерина Михайлова е на мнение, че има основания за критики към Десислава Атанасова. "Защото самият текст в Конституцията е казал не само 15-годишен юридически стаж, но и високи професионални знания. Трябва едно лице не само да отговаря на условието за 15 години, но и да е показало във времето завидни професионални умения", допълни тя.