Президентът оспорва онези промени в Конституцията, които се появиха изненадващо, тъй като ние отдавна очаквахме промени, но само в частта "Съдебна власт". Повечето от тях са грешни, дори опасни промени, затова президентът сезира Конституционния съд. Според промените президентът ще продължава да назначава служебни правителства, но ще трябва да избира от ограничен списък с лица. Това е опасно, защото се нарушава основният принцип на нашата демокрация - за разделение на властите. Това заяви по правните въпроси на президента Румен Радев и бивш правосъден министър Крум Зарков в предаването „Още от деня“ по БНТ.
Според Зарков Народното събрание, което ще продължи да функционира след оставка на редовното правителство, ще се занимава с предизборна кампания. Коментира, че партиите в НС обвиняват Румен Радев за това, че си е свършил работата.
"Президентът не назначава служебен кабинет и не прави с него каквото си иска - той го назначава, когато има парламентарна криза и НС не може да функционира".
„Очевидно в записаните промени става дума за председателя на Народното събрание или за председателя на Сметната палата, който одитира разходите на правителството. Тези хора обаче могат да откажат. Става дума за момент, в който страната е в парламентарна криза и за два месеца, в които някой трябва да я извади оттам. Те казват, че така ще се стигне до по-голяма отговорност. Същите тези народни представители ще продължат да бъдат такива, въпреки, че е снето доверието от тях“, обясни той.
„Кога премиерът Денков разбра, че е имало прекаляване с власт? Когато той беше служебен премиер ли? Аз също бях в този кабинет и не видях да е имало прекаляване с власт“, изтъкна Зарков и припомни, че по време на правителствата на Донев се е налагало да се взимат много тежки решения.
„Основната задача на служебния кабинет е провеждането на избори. Не е имало оспорване на изборните резултати, т.е. президентът се е справил с тази задача“, заяви съветникът на Радев по правните въпроси.
„Ние чухме, че предстои да се изготви изцяло нова правна рамка на Закона за съдебната власт. Едва след като се запознаем с нея, президентът ще реши дали да наложи вето или да я атакува в КС“, подчерта бившият правосъден министър.
Крум Зарков е на мнение, че въпросът с двойното гражданство е решен прекалено рязко и липсват важни нюанси.
"Има разлика между български гражданин по рождение и такъв по натурализация. Има разлика между двойно гражданство, когато второто гражданство е придобито в установена демокрация, от която могат да се черпят примери и практики или не".
Трябва да се разгледа и въпросът с пасивното и активното избирателно право, тъй като все още не сме осигурили на много от българите в чужбина начин да гласуват, каза още Зарков.
„Нищо не му отнемат. Тези лостове, те трябва да разберат, че силата на президента се увеличава и намалява спрямо доверието, което има. Президентът е пряко избиран от народа.
Ако Конституционният съд отмени текстовете, те няма да важат занапред. Ако междувременно са произвели някакъв ефект, ще възникне правен казус, обясни Зарков.
Заради упражняването на властта от президента, ние стигнахме до това да бъдем приети в Шенген“, каза още Крум Зарков.