По отношение на политическите компоненти в промяната на Конституцията наблюдаваме нещо, което аз бих могла да нарека хелиоцентризъм т.е. прекалено много се концентрират правомощия в Народното събрание. Това заяви в "Денят започва" доц. Наталия Киселова - преподавател по конституционно право.
Според нея парламентаризмът се връща, когато е налице постоянна комуникация между правителството и Народното събрание.
"Всички казват да се върне парламентарното управление. Даже вчера слушах в едно предаване на БНТ как щом президентът е сезирал КС опозицията няма смисъл да го прави. Напротив. Когато говорим за парламентарно управление това не е управление на парламента. Това е чрез парламента", категорична е доц. Киселова.
По думите й, когато правителството не иска да поеме отговорност по определени въпроси, то ги прехвърля на Народното събрание.
"Не трябва да привикваш министрите по предварително зададени въпроси, които са селектирани от служителите в Народното събрание. За това е толкова важно кой ще бъде председател на Народното събрание, защото той казва "да" - този въпрос отива, "не" - този не отговаря на изискванията на правилника", коментира доц. Наталия Киселова
Предстои Конституционният съд да се произнесе. Доц. Киселова постави двата акцента, върху които той ще работи: дали определени промени, които са направени, са в компетентността на НС или е трябвало да ги извърши Великото народно събрание и дали са нарушени принципи.
Преподавателят по конституционно право изрази мнението, че сега има много ярък политически момент с избора на конституционните съдии, според направени поправки в Конституцията. "Заявките са за много ярки политически фигури", категорична е тя.
От изключителна важност според нея е да се види дали по време на избор на конституционни съдии ще има публичност и откритост.
"Дали ще допуснат да има задаване на въпроси към кандидат конституционниите съдии. По този начин те сами ще покажат дали искането на президента е основателно", обобщи тя.