Руската църква трябва да бъде отворена и организацията става от страна на Българската православна църква. Затова и вчера патриархът създаде необходимата организация, за да осигури свещенослужители. Това заяви министър-председателят акад. Николай Денков пред журналисти.
Той подчерта, че не са изгонени руски свещеници, а хора, които са работили срещу националните интереси на България.
Доколкото знам, посланикът ни в Москва е бил привикан в руското МВнР, но това няма да промени решението на ДАНС. Прочетох доклада и той е достатъчно ясен. Има основания тези хора да не бъдат допускани в България в следващите пет години, отбеляза премиерът.
Той отново увери, че държавата е готова да окаже съдействие за възстановяване на богослуженията в храма.
Акад. Денков обаче посочи, че има основание в критиките на ген. Атанас Атанасов по адрес на ДАНС.
„Доста от информацията, която видях, е от предишни години, така че въпросът кога е трябвало да се реагира е отворен и ще имам разговор с председателя на ДАНС. В момента той е в чужбина, но когато се върне, този разговор ще бъде проведен“, обеща министър-председателят.
На 4 октомври ми е срещата с австрийския канцлер. Основната ни тема ще е за Шенген и за това колко губи Австрия от това, че България и Румъния не са в Шенген и колко би спечелила, ако те са вътре. Това е начинът, по който ние структурираме нашите аргументи и те са достатъчно силни. Ако Австрия иска да бъдат защитени външните граници на ЕС, няма причина да настоява нашите патрули да стоят на границата между България и Гърция. Това с нищо не помага. Но ако те са на границата със Сърбия или Турция, това вече би помогнало съществено, за да се защити по-добре външната граница на ЕС, коментира Николай Денков.
Акад. Денков изрази надежда доводите ни да бъдат чути, като уточни, че всяко изостряне на тона, без това да е нужно, ще доведе до това аргументите да спрат да се чуват.
На журналистически въпрос какво ще предприеме българската държава, ако все пак аргументите ни останат нечути, премиерът каза, че „тогава ще си говорим отново“.
Относно членството ни в еврозоната акад. Денков информира, че решението ще бъде взето в средата на следващата година.
Той уточни, че предстои обсъждане, свързано със статута на служебните кабинети.
Цялата дискусия за служебните кабинети не е самоцелна, а резултат. Видяхме при продължителен период от служебни кабинети как президентът еднолично може да завземе една огромна власт, която не му се полага по Конституция. Начина как да се избегне тази концентрация на власт е въпрос на дискусия. От Венецианската комисия ни предложиха изобщо да няма служебен кабинет, но им обяснихме, че този вариант ще срещне сериозен отпор. Има втори вариант, при който служебният премиер да се избира от различни лица и той да предложи министрите. Съществува и трета опция и това е правомощията на служебния кабинет да бъдат силно ограничени, посочи акад. Денков.
Що се касае до конституционните промени, Николай Денков сподели, че е оптимист, особено по отношение на правосъдната система. По думите му проблем би било, ако предвижданите в правосъдната система промени не се реализират, но добави, че на този етап не вижда такива „рискове“.