Сдружение Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели с писмо до специалния пратеник на германското правителство за Западните Балкани.
Публикуваме писмото, изпратено до Novini.bg без редакторска намеса:
УВАЖАЕМИ Г-Н САРАЦИН,
Повод за нашето обръщение е Ваше интервю, взето от Александър Андреев и публикувано на 19 юни 2023 г. в българския вестник „Капитал“. Вие заявявате, че „имайки предвид многобройните, включително и емоционални, напрежения между България и Северна Македония, нашата (на Германия, б.н.) цел беше да създадем у македонската страна увереността, че могат да предприемат тази крачка по отношение на българското малцинство“. На друго място в същото интервю Вие отново казвате, че „колкото до резолюцията (на Бундестага за признаване на „македонския език“, б.н.), тя има редица различни аспекти. Най-важно обаче е следното: Германия желае да направи всичко необходимо, за да бъдат успешно приети промените в Конституцията на Северна Македония, които вписват в тази конституция българското малцинство“.
Нашето сдружение е създадено от лица, произлизащи от групата на над 400 хил. български граждани, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна Република Северна Македония, които от своя страна са част от около 1,3 млн. български граждани, които сами декларират своя произход от географската област Македония. Решихме да се обърнем към Вас на 2 август – датата, на която през 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание. Това е най-масовото въстание за свобода на Македония и Одринска (Южна) Тракия. Въстанието е вдигнато основно от българи, като към тях се присъединяват и известна част от влашкото (арумънското) и албанското население. Всички документи на въстаниците са написани на книжовен български език.
Като заинтересована организация, изразяваща пряко интересите на част от населението на днешна Северна Македония, ние сме дълбоко притеснени от това, че Вие говорите за българско малцинство в Северна Македония. Както е известно, в нейната конституция отсъства категорията „малцинство“. По отношение на бъдещите промени предстои вписването на частта от българския народ, която заедно с частите от други народи, живее на територията на Северна Македония.
Ние изчаквахме да видим какво ще бъде развитието на този казус, но със съжаление констатираме, че Вашите послания се възприемат тенденциозно от действащи политици в Северна Македония и стават елемент от властващия от края на 1944 г. до днес език на омразата срещу всичко, свързано с България. Така например на 25 юли министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи се изказа критично, че все по-голям брой граждани на Северна Македония се декларират като българи и кандидатстват за получаване на българско гражданство, което е гражданство на държава, член на ЕС. Г-н Османи заявява: „Няма по-голяма побългаряване от ваденето на (български, б.н.) паспорт, броят стига до 100 000, в резултат на забавянето на интеграциите. Вписването на българите в Конституцията е формализиране на факта, че става дума за два различни народа. За първи път в Конституцията ще имаме македонски народ като мнозинство и част от българския народ като малцинство“.
Ние сме възмутени, че в това изказване за пореден път обект на атака от страна на властта са българите, докато срещу северномакедонските албанци, които получават гражданство на Албания и Косово или срещу северномакедонските сърби, които получават гражданство на Сърбия, няма никакви възражения.
Въпреки че българският и германският народ имат съвсем различни исторически съдби и натрупан опит, между двата народа могат да се констатират и някои аналози. В публикация на Die Presse от 10 ноември 2018 г. се казва, че „Австрия е основана през 1918 г. като германска национална държава“. Тук бихме желали да посочим, че по същото време, съгласно данните от последното преброяване в Османската империя през 1906 г., което е официално, тъй като тази държава над 500 години владее географската област Македония, общият брой на българите е 762 754 души. По същото време българите са представлявали мнозинството от населението в по-голямата част от територията, която днес влиза в състава на Северна Македония. Прилагаме като приложения данни за някои градове и райони.
Когато през 1913 г. Сърбия завладя днешната територия на Северна Македония и започна прогонването на нашите предци, там са закрити 761 български черкви с 833 свещеници, както и 641 български училища с 1013 учители. Общо в географската област Македония след 1913 г. са закрити над 1300 български черкви с 73 български манастира, 7 български владици и 1310 български свещеници, а също така 1370 български училища с 2266 учители. Българските учители и свещеници, в огромното си мнозинство местни лица, са прогонени или избити.
На базата на тези данни можем да приемем, че в началото на ХХ в. Австрия в социокултурно отношение е била немска, а географската област Македония и най-вече тази част от нея, влязла в състава на днешна Северна Македония, в социокултурно отношение е била българска.
Въпреки че понастоящем броят на австрийските граждани, чувстващи се германци, е по-малък от броя на тези, които се чувстват австрийци, никой не нарича австрийските германци „германско малцинство“ в Австрия. В Австрия като малцинства са представени бургенландско-хърватската етническа група, словенската етническа група, унгарската етническа група, чешката етническа група, словашката етническа група или ромската такава, но не е прието да се говори за местно „немско малцинство“. Днешното самоопределение на австрийските граждани не влияе върху интерпретацията на миналото, в Австрия никой не преследва австрийските германци, а и самите австрийци не отричат принадлежността си към германското социокултурно пространство. Между лицата, които се чувстват австрийци и тези, които се чувстват австрийски германци, няма етнокултурни различия.
С оглед на обективните факти от миналото, „българско малцинство“ в Северна Македония може да има дотолкова, доколкото в Австрия има „германско малцинство“. Държим да подчертаем, че днес между гражданите на Северна Македония, които се чувстват македонци, и тези, които се чувстват българи, няма етнокултурни различия. Те имат една и съща култура, говорят един и същи език, но го наричат с различни имена. За македонците той е македонски и ние не възразяваме срещу това. Но от съхранилите българското си самосъзнание той продължава да се нарича български, така както е наричан от всички възрожденци, родени в Македония. Тъй като местните български диалекти имат известни минимални различия с книжовния български език в България, както германските диалекти имат още по-големи различия спрямо книжовния немски в Германия, по-правилно би било кодифицираният в Северна Македония официален език да се нарича от местните българи македонски български език. Този език, с изключение на изкуствено вмъкнатите в него 6-8% сърбизми, е разбираем и за българите в България.
За разлика от Австрия обаче, властите в Северна Македония продължават старата югославска политика на отричане на каквато и да било българска принадлежност дори и в миналото, поради което продължават и провеждането на тотална репресивна политика в настоящето. Поради тази причина днес ние искаме за българите в Северна Македония същите човешки права, каквито имат германците в Австрия! Затова си позволяваме да перифразираме лозунга, формулиран от Иван Михайлов, легендарният последен ръководител на създадената през 1893 г. ВМРО, от „Македония – Швейцария на Балканите“, в „Северна Македония – Австрия на Балканите“!
Въпреки че преброяването на населението в Северна Македония през 2021 г. бе манипулирано и на 20 хиляди души българската етическа принадлежност бе трансформирана в „българско гражданство“, а други 120 хиляди не бяха посетени от преброители и данните за тях бяха въведени служебно, към момента от теоретична и практическа гледна точка няма толкова голямо значение какъв точно е броят на гражданите на Северна Македония с различна степен на съхранение на българското си самосъзнание. Важното е, че ги има и те не могат да бъдат разглеждани като „малцинство“ с оглед на тяхната многовековна структуроопределяща социокултурна роля, продължила дори и след началото на тяхното насилствено прогонване или асимилация.
Понеже смятаме, че в ЕС трябва да има безкористна солидарност по отношение на прилагането на универсалните критерии за хуманност, изпращаме нашето обръщение и до Асоциация на изгонените в Германия, защото смятаме, че те най-лесно ще ни разберат. Масовото преследване на българите в Македония е от 1913 г. Германците в Източна Европа бяха масово прогонени след 1945 г., като югославските власти изгониха германците от Банат и по същото време започнаха новата форма на дебългаризация в югославска Македония – политика, която днес продължава да намира приемственост в Северна Македония. Поради тази причина настояваме в Германия да има коректно отношение към българите в Северна Македония – не като към „национално малцинство“, а като част от българския народ, живееща там. Настояваме също така отговорните политически фактори в Германия да положат необходимите усилия за истинско реформиране на Северна Македония и гарантиране на основните човешки права на българите в нея като основно изискване за нейното членство в ЕС!