„Замъгляване на истината – дезинформацията в Югоизточна Европа“ е изследване, което обхваща Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Молдова, Северна Македония, Румъния и Сърбия.
Ето какво заяви пред БТВ Хендрик Зитих, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“.
За първи път събирате в книга изследвания на разпространението на дезинформацията в Югоизточна Европа. Какво е общото между страните в региона по темата?
Дезинформацията е дигиталната чума на нашето общество. В нашето време тя се опитва да разрушава демократичните общества, в които живеем и точно за това се произвежда.
За първи път имаме обзорно проучване на експерти от 10-те държави, в които нашата медийна програма работи. Какво установихме: Става въпрос за кампании с дезинформация, които идват отвън, тук в страните в югоизточна Европа. Идват от Русия.
Русия е много силен производител на дезинформационни кампании, чиито концепции съзнателно се изработват и се използват в техните хибридни войни. Установихме също, че има разлики в отделните държави. От една страна имаме славянски държави, които поради исторически фактори и културни връзки имат по-голяма близост с Русия – като Сърбия, Черна гора, България, в части на Косово. Там влиянието на Русия по отношение на дезинформацията е изключително силно. По-слабо руско влияние наблюдаваме в Албания, Косово, Румъния. Има и малки изключения от китайска и арабска страна.
Какви тенденции установихте?
Кампаниите на дезинформация са толкова успешни и лесно приложими тук на Балканите, защото са насочени преди всичко към конфликти. Започнати сме с конфликта между Сърбия и Косово. Познаваме за жалост и конфликта между България и Северна Македония, който е налице, но който допълнително се подклажда с дезинформации. Това е опасно, защото дезинформациите се целят в емоциите на хората. Те са като искри, които допълнително разпалват тези конфликти и водят образно казано до експлозии. А става все по-лесно да бъдат разпространявани – чрез дигиталните технологии, интернет, социалните мрежи. Това е огромен проблем, пред които и изправено нашето демократично общество.
Когато говорим за държави членки на ЕС информациите, които идват от Русия, съзнателно се опитват да внушат недоверие към Европейски съюз и НАТО. Говорим за кампании, които са насочени срещу нашите либерални общества и към ценности, които, ние в Европа, посочваме като важни за обществото.
Има ли пример, който бихте откроили?
COVID беше една голяма вълна от дезинформации през последните години, но сега отново изживяваме такава вълна с руското нападение над Украйна. Огромни кампании на дезинформация, които идват от Русия. Засягат теми като доставките на оръжие – една голяма тема и в България. България е един от важните производители на оръжие в Европа. Така се създават тези страхове, че виждате ли: ако доставим оръжие, тогава сме част от войната, ставаме участници във войната. А това е лъжа. Това не е вярно. Германия доставя оръжие на Украйна и от наша гледна точна е важно да подкрепяме Украйна срещу агресора Русия. Всичко останала е лошо за Европа и е крачка назад. Трябва да продължим да подкрепяме Украйна докато спечели тази война.
Понякога политиците в България са нерешителни и това обърква обществото и го разделя. Защото според вас се появяват тези тенденции между политиците, които трябва да определят посоките?
Сложно е. Този проблем го имаме и в Германия. И там имаме различни обществени групи, които са разделени. От една страна - едни пледират за мирни преговори с Русия, но от друга страна има други, по-големи групи, които казват, че трябва да подкрепят Украйна. Това също е свързано с дезинформациите, които се опитват да ни обяснят, че не трябва са се подкрепя Украйна, защото виждаш ли може да избухне атомна бомба, защото ще има атаки, защото ставаме част от войната, но това не е така. Това не е така според международното право.
Разбира се, че има и политическо групиране. В Германия например това са Алтернатива за Германия и партията на Левите, както и тук като „Възраждане“ залагат на страховете, които не са нищо друго от разпространители на дезинформации от руска страна и в този смисъл, стоят на страната на Путин. А не трябва да бъде така.
Как изглежда ваксината срещу дезинформацията?
И в момента я търсим. Една от големите теми е проверката на фактите. Това е важна съставна част от противопоставянето на дезинформацията. Но проблемът при проверката на фактите е, че идва впоследствие. Реакцията е след това, което вече е разпространено като фалшива новина. Както казваме една лъжа вече два пъти е обиколила света преди да бъде разкрита. Разпространява се много бързо без да е проверена.
Вторият проблем са целевите групи. Има пропаст между тези, които използват фалшивите новини и тези, които ги разкриват. Другият голям проблем е отново, че дезинформациите се прицелват в емоциите, в горещите емоции, в големите страхове. От другата страна стоят сухите, чисти факти. И двете групи не пасват заедно. За мен източникът на дезинформация е важен, но по-важни са тези, които я разпространяват – т.нар. полезни идиоти. Това е проблемът. Докато те разберат, че нещо е лъжа и не трябва да се разпространява, независимо колко е смешна, никаква концепция на дезинформация няма да функционира.
Най-важната тема за мен е медийната компетентност. Трябва с децата, с младежите и с възрастните да се говори каква е ролята на журналиста, каква е ролята на медиите в едно демократично общество и какво е дезинформация, как да я разпозная и как да не я разпространявам.
Кампаниите с дезинформация и конспиративните теории се разпространяват по-лесно там, където има по-малко качествени медии. Когато говорим за среда с качествени медии, тогава е много трудно да се разпространява дезинформация. Когато хората имат повече доверие на медиите и знаят, могат да вярват на дадена медия или новинарски канал, защото предлага сериозни новини, тогава и да прочетат фалшиви информации - знаят - това не е вярно. Ако едно демократично общество има една силна медийна среда с качествени и добри журналисти, тогава е много трудно да се разпространяват дезинформации.