С реч от трибуната председателят на 48-то Народно събрание Вежди Рашидов обобщи изминалите месеци и се обърна към депутатите в залата.
„Прекрачих прага на този парламент като най-възрастният народен представител с надежда, след серия от крясъци, обиди, прротивопоставяне, да опитаме да намерим разбирателство. Като че ли в първите мигове стана магията, но уви – магията беше кратка. Потопихме се в антиутопия – процедури, речи, гласувания, прегласувания. Питах се – така докога?“, каза той.
„Приех отговорността да бъде председател на този парламент, да изведем обществото от тази спирала. Изправени сме пред пореден избор. Така докога? Трябва по-често да се замисляме какво правим тук и какво оставяме, както и да съхраним каквото поправяме, в крайна сметка дали рушим или създаваме“, заяви Рашидов.
„Някога и аз се втурнах в това занимание като Вас, колеги, с надежда едва ли не да обърна света. Започнах реформи, откривах музеи, връщах антики, прекарах дни и нощи в преговори да запазим спокойствието и границата си. Дали успях? Не съвсем, просто всеки ден чувам тътена на въпроса „и какво от това?“, каза още той.
„В политиката посрещат с цветя, а изпращат с камъни, знам. Длъжни сме да потиснем страстите си и да забравим за сметките, рейтингите, да помислим какво остава след нас на тази земя“, припомни той.
Той апелира: „Вижте хората, които ни издигнаха, вложете разум в бъдещето. Народът чака резултати от нас. Моля се следващите избори да донесат повече сигурност, надежда и единение. Дано утрото е по-мъдро от вечерта. Народът ни заслужава това.“
„На добър час, закривам 48-то народно събрание“, завърши Рашидов, а депутатите станаха на крака и ръкопляскаха в края на речта му.