С декларации в памет на жертвите на комунистическия режим започна днешният парламентарен ден. Те бяха изчетени в отсъствието на БСП, чиито депутати напуснаха залата.
"Макар че комунистическата власт не е питала народа дали иска реки от кръв, в негово име са извършени зверства, съизмерими само с тъмните времена на Средновековието", заяви Румен Христов (ГЕРБ-СДС).
Людмила Илиева от ДБ повтори историческата справка от Христов и обяви, че след 9 септември 1944 г. България е потънала в беззаконие, насилие и масови убийства. "Нашата отговорност пред жертвите на комунистическия режим ни задължава да браним свободата всеки ден, ние от "Демократична България" (ДБ) сме приели, че човекът и неговото достойнство са в центъра на правенето на политика и ще браним това достойнство всеки ден", добави тя.
Станислав Анастасов ДПС пък отбеляза, че денят е повод за много размисъл. "За този ден през 1945 г. има няколко мита, които трябва да бъдат развенчани. Смъртните присъди на 1 февруари 1945 г. са изпълнени по т.нар Московско примирие. Много са престъпленията на комунистическия режим", смята той. И посочи, че целта не е да се обвинява конкретна партия. "Независимо под какво име е замаскирано , трябва да изобличаваме всеки режим, който се опитва през саморазправа с неудобните, с онези които защитават човешки права и демокрацията, търси начин да ги унищожи - дали през убийства, изследване или притискане да мълчат. Няма да позволим да се поругава паметта на тези хора, нито да се забравя, нито някои да използват същите прийоми", каза Анастасов.
На този отбелязваме и Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Той е определен като такъв през 2011 година, по предложение на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов. През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали, полковници, банкери. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени. Според статистиката са издадени общо над 10 000 в 131 процеса. На смърт са осъдени над 2 600 души. Около 200 души са били избити още преди съдебните процеси.
До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на смърт са осъдени 2730 души. Датата 1 февруари 1945 г. остава в историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.