По време на кръгла маса за предизвикателствата в областта на осиновяването в България беше дискутиранo защо е важно осиновеният да узнае биологичния си произход. Обсъдена беше и необходимостта от разширяване на кръга на лицата, които имат право на достъп до тази информация. Кръглата маса бе по инициатива на депутата Христо Петров от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ (ПП). Тя се състоя в зала „Запад“ на Народното събрание. В нея участваха депутати, адвокати и представители на неправителствени организации, предаде БТА.
Христо Петров информира за внесения преди седмица от депутати от ПП законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, касаещ правото за предоставяне на информация за произход и прекратяване на осиновяването. Според него в системата има нерешени въпроси, които изискват мнозинство в парламента. Петров увери, че темата отново ще бъде повдигната в следващия парламент и промените в Семейния кодекс ще са първите, които той ще внесе, ако отново е народен представител.
Адвокат Жанета Бюйлекова от Българска асоциация "Осиновени и осиновители" посочи, че настоящата нормата предвижда, че само осиновеният и осиновителят има право да подаде искане до съда за информация. Тя коментира, че няма нищо по-нормално от това човек да иска да познава корените си.
Всеки човек се пита кой съм, каза Бюйлекова. По думите й тази нужда да разбереш произхода си е по-силна при осиновените. Осиновените не търсят толкова родителите си, но търсят братя или сестри, каза тя.
Адвокатът разказа за случай от своята практика, при който се оказва, че две сестри, едната от които осиновена, живеят на една и съща улица, а децата им играят заедно, без да подозират роднинската връзка помежду си.
Узнаването на биологичния произход има здравен, социален и морално-етичен характер, изтъкна още Бюйлекова. Участници в дискусията допълниха, че тази информация е важна, за да се знае какви наследствени болести може да има даден човек, както и да не се допуснат кръвосмешения, ако осиновеният има брат или сестра, за чието съществуване не знае.
Адвокат Йорданка Бекирска разказа за история, при която мъж и жена се срещат и влюбват в Дания, като впоследствие заживяват и заедно. Впоследствие разбират, че са деца на двама братя.
Узнаването на биологичния произход дава възможност на осиновените да завършат пъзела на своя живот, коментира още Бекирска. Много голяма част от хората са имали съмнения за това, че са осиновени, каза тя на база на своя професионален опит. Търсенето на баланса на осиновените, осиновителите и биологичните родители има как да бъде намерен, много други държави вече го намериха, каза адвокатът.
Лилия Апостолова от сдружение „Търсим се“ сподели, че е осиновена. Тя също постави акцент върху нуждата от познаване на биологичния произход от гледна точна на здравния статус. Апостолова каза, че това е важно и при случаите на донорство. Когато ме питаха за наследствени болести, казвах тези на моите осиновители. По този начин подлагах на риск собственото си здраве, коментира тя.
По повод на риска от кръвосмешение, Апостолова каза, че знае, че има по-голям брат, който също е даден за осиновяване и когото тя не познава. След като узнах произхода си, живея по-спокойно, вече знам коя съм, заяви тя.
В хода на дискусията беше обсъдена и нуждата от адекватна психологична подкрепа за осиновителите и осиновените, за да се избегнат разсиновявани. Засегната беше и темата за срока за обследване на кандидат-осиновителите.