Депутатите решиха да отложат за утре разискванията по останалите текстове от Преходните и заключителни разпоредби на удължителния закон за бюджета за тази година. Предложението направи народният представител Делян Добрев (ГЕРБ-СДС). То бе прието със 139 гласа "за" и 68 -"против", съобщи БТА.
Обратното предложение направи Цончо Ганев от "Възраждане". Пленарна зала отхвърли предложенията за допустимост до разглеждане на предложенията, свързани с минималната работна заплата на левицата и на "Продължаваме Промяната".
След като отменихме Коледата за българските деца с първото гласуване по параграф 12, нека поне да допуснем и приемем минималната работна заплата, настоя Асен Василев от "Продължаваме Промяната". Той апелира народните представители да осигурят от началото на следващата година работещите на минимална работна заплата да имат някакво по-адекватно заплащане. Кирил Петков обърна внимание, че оставят минималната работна заплата да бъде 710 лв. и определи случващото се като безобразие. Наистина ме е срам да бъда част от това Народно събрание, заяви той.
Разискванията по предложения от Министерски съвет удължителен закон за бюджета започнаха от 12:30 днес и продължиха близо седем часа. Депутатите ще продължат с обсъждането на останалите текстове утре.
Министерският съвет внася в парламента законопроектите за държавния бюджет за 2023 г.,бюджетите на НЗОК и ДОО в срок до 4 месеца от изтичането на срока от Закона за публичните финанси, който е до 31 октомври на настоящата година. Четиримесечният срок спира да тече от деня на разпускане на Народното събрание до деня на конституиране на следващото НС, реши още парламентът с приети на второ четене текстове от удължителния бюджет за 2022г.
Данъчните облекчения за деца, ненавършили пълнолетие, както и за деца с увреждания, остават същите като през 2022г. Запазват се ваучерите за храна, за заплащане на ползвани за битови нужди ток и топлинна енергия, природен газ и вода, за дейности, осъществявани от културни организации. Няма да се облагат с данъци ваучери до 200 лв. месечно при определени условия, реши парламентът.
Производителите на ток със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, и за енергия произведена от въглища и водноелектрически централи енергия, внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без ДДС и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.Търговците на електрическа енергия подават във Фонд "Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърдена от министъра финансите, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, разходите, свързани с покупката и продажбата на тези количествата електрическа енергия, както и размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи: в срок до 15 април 2023 г.. Декларациите са за периода от 1 декември 2022 г. до 31 март 2023 г.; а в срок до 15 юли 2023 г. – за периода от 1 април 2023 г. до 30 юни 2023 г.
В 15-дневен срок от влизането в сила на този закон Агенцията за устойчиво енергийно развитие, операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и търговците на електрическа енергия подават във Фонд "Сигурност на електроенергийната система“ информация за задължените лица, записаха депутатите.