Работата по членството на България в еврозоната е била неотменен ангажимент на всички български правителства след 2007 г. и на всички институции. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на конференцията "България в Еврозоната – предимства и възможности", която се провежда днес в София, предаде БТА.
По думите на Йотова същинската работа и началото на финалната права в процеса на приемането ни в еврозоната е започнала през 2018 година. Вицепрезидентът специално благодари на ръководството на Българската народна банка (БНБ) за успешната работа, която е свършила през изминалите четири години. БНБ е участник при взимането на над 200 важни решения по отношение на еврото, каза Йотова и отбеляза резултатната работа на служебното правителство в една изключително сложна ситуация.
Само преди три дни България подписа Меморандум за разбирателство за производство на евромонети с Европейската ковмися (ЕК) и еврогрупата, което е важна стъпка и позволява на страната ни да започне да сече и произвежда евромонети, щом получи одобрение за членство в еврозоната, посочи Йотова. Това по думите ѝ е втората знакова стъпка след 2020 г., когато България беше приета в чакалнята на еврозоната и когато станахме част от Европейския банков съюз.
Вицепрезидентът допълни, че тази година се навършват 20 години от най-мащабната парична обмяна в света. На 1 януари 2022 г. евробанкнотите и монетите бяха въведени за население около 308 милиона души от 11 държави. Днес страните, приели еврото са вече 19, с население над 340 милиона души, които говорят на над 20 езика. Еврозоната е дом на 5% от световното население, посочи Илияна Йотова.
По думите ѝ през последното десетилетие Европа се е сблъскала с няколко последователни и много тежки кризи с големи социални последствия, последните от които бяха ковид пандемията и войната в Украйна. Всичко това постави еврото на изпитание. Общият паричен пазар също е пред изпитание, продължават въпросителните и пред бъдещето на европейската икономика. Сътресенията са очаквани и дават повод на радикални партии да всяват страхове у гражданите на Европейския съюз (EС), заяви Йотова. Според нея обаче негативните оценки за еврото идват от невъзможността на ЕС да се справя с кризите, така както очакват европейските граждани, а те искат по-сериозната и резултатна намеса на европейските и националните институции.
Eврото устоя на всички кризи през последните десетилетия и днес 77% от гражданите на ЕС одобряват европейската валута, според съвсем ново изследване на Евробарометър, заяви Йотова. Според нея една голяма грешка съпътства България към присъединяването ѝ към еврозоната и това е липсващият разговор с българското общество по темата. Липсата на информираност е най-хранителната среда за скептицизъм и съмнения, това води до несигурност и много лесно попадане в лапите на конспиративните теории. Последното изследване на "Галъп" в България сочи, че 56% от българите имат много сериозни съмнения по отношение на еврото, каза Йотова. Това според нея означава, че ни чака много работа, за да изясним на българските граждани въпросите, които те си задават всекидневно. Хората имат право да знаят, честно и реалистично, имат нужда от повече публично говорене и достъпно обяснение, каза още вицепрезидентът.