Решението на Народното събрание с конституционно мнозинство изразява ясната политическа воля на народните представители да се даде мандат за активни действия от страна на служебното правителство за предприемане на всички необходими технически действия, за да може България да не изпусне обявената вече дата за въвеждане на еврото от първи януари 2024 г. Това заявява министърът на финансите Росица Велкова в интервю за "Капитал". Интервюто е качено и на страницата на финансовото министерство.
Министър Велкова изрази увереност, че законопроектите, които са свързани с приемането на еврото и които са в напреднала фаза, ще бъдат приети от парламента.
Във връзка с представените варианти и избрания подход за предложение за бюджет за следващата година Росица Велкова обясни: "Искахме да разкажем каква е ситуацията, какво е фактическото положение. Това е базовият вариант, който е разработен и готов като законопроект и в момента, в който бъде избрано редовното правителство, то ще може да го адаптира спрямо собствената си управленска програма. Не е редно служебно правителство да провежда политика, защото бюджетът е финансов план на политиките от една управленска програма с парламентарно мнозинство зад това правителство. Това, което предлагаме, е удължителен закон".
Тя посочи, че този закон би могъл да послужи както на редовно правителство - защото то ще бъде избрано в доста напреднала фаза на бюджетната процедура и ще му трябва време, за да може да изрази управленската си програма чрез бюджета, така и в случай на липса на такова, защото удължителният закон би помогнал за финансиране на системите, общините, разходите за пенсии, разходи за заплати до тези нива, които са достигнати към края на тази година.
"С удължителния закон може да се работи и четири месеца, и пет месеца без това да създава напрежение. Включително, ако на 1 юли 2023 г. няма приет Закон за бюджета, в този случай ще се приложи член 87 от Закона за публичните финанси и пенсиите ще бъдат индексирани по швейцарското правило", категорична е тя. По отношение на общините, в него са разработени текстове, с които те да могат да изплащат заплатите, достигнати през декември 2022 г., както и да могат да се разплащат по т. нар. незабавни ангажименти, уточни министър Велкова.
На въпрос защо държавата не излиза на пазара за ДЦК с по-кратък матуритет, Велкова посочва, че не иска да се утежни още повече бюджетът за 2023 г. Избираме матуритет, който е съобразен с предстоящи падежи през следващи години, но всички възможни опции се разглеждат. Увеличаваме и лимита на глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг и в ситуация без парламент ще можем да излезем на външен пазар. Най-малкото, за да осигурим нужното рефинансиране за падежиращата емисия в евро през март 2023 г., казва служебният финансов министър.