"Има непредвидени разходи, които ще се наложи да се вземат от преструктурирането на бюджета. Една част от средствата по програмите, които се изпълняват ще бъдат европейски средства. Но има и такива, за които трябва да се търсят национални икономии". Това заяви на брифинг служебният министър на финансите Росица Велкова.
„Приходите са изключително напрегнати, не очакваме преизпълнението им. А за да има актуализация, трябва да има преизпълнение на приходите", обясни още тя.
"Има много непредвидени разходи, които служебното правителство ще се наложи да осигурява от преструктуриране на разходи по централен бюджет и от икономии, добави министърът.
За 2023 г. се оформя значителен по размер дефицит от над 11 млрд. лв., което е 6,8% от БВП, каза още тя.
Ако не се променят политиките, ще стигнем до 40% дефицит спрямо БВП, предупреди Велкова.
Велкова отбеляза, че се спекулира темата за излишъци в капиталовите разходи. “Тезата се развива, тъй като в бюджета са гласувани средства за капиталовите разходи от над 8 млрд. лв., но 4 млрд. лв. от тях са европейски средства, които няма как да бъдат преструктурирани дори и да има икономия. 1,1 млрд. лв. са общинските разходи, които също няма как да бъдат преструктурирани, а 1,2 млрд. са разходите за регионалното министерство. 1,1 млрд. лв. са също капиталовите разходи в сектора "Отбрана и сигурност". Тоест няма как да се извършва икономия там", подчерта още служебният министър на финансите и допълни: "Има и много непредвидени разходи, които служебният кабинет трябва да предприеме. Такива са и разходите за предсрочните парламентарни избори. Тепърва ще се търсят и разходи за интегрирането на украинските бежанци".
Все още се очаква първото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост от Брюксел. Също така пред страната ни стои поемането на нов дълг, както е залегнало във финансовата рамка за настоящата година, с което би трябвало да се покрият предстоящи падежи.
Предварителната макроикономическа прогноза за следващите години е ключов документ, върху който стъпват изчисленията за Бюджета догодина. Това ще е първият анализ, който министерството прави след повишаването на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка и би трябвало да предостави актуализирани оценки за ефекта от високите цени на енергоносителите и храните.
"Трябва да финансираме спешни и приоритетни разходи", завърши тя.