Най-влиятелното франкофонско издание за международна политика е избрало българския премиер за специален гост на летния си брой. Обширният материал, който представлява своеобразен портрет на българския премиер, се фокусира върху решителността и политиките на Петков да пребори корупцията в България. Авторитетното издание представя на европейската аудитория „история на успеха по български“ и определя идването му на власт като „политическо чудо“.
Премиерът разкрива убеждението си, че пътят на България към просперитет може да се осъществи чрез изваждането на страната от коловоза на корупционни зависимости, в които се намира, посредством законодателни промени, мерки за връщане на върховенството на закона, и с помощта на Европейска прокуратура:
„Искам България да е на друго място в ЕС. България не е в периферията и независимо от това, дали сме голяма страна или не, мисля, че по някои въпроси може да сме лидери. Ако например се справим с корупцията, ще може да споделим опита си с другите и да се превърнем в лидер в това отношение. Защото не сме единствените в Европа, където има корупция. Големи национални партии са засегнати, а в някои европейски политически групи си затварят очите пред подобни практики, за да не се изгуби подкрепата на Брюксел. Имам намерението да поискам засилване на контрола.“
Любопитно е, че за 50 години от съществуването на списанието, са били интервюирани личности като Мандела, Никсън, Далай Лама. За пръв път до тях се нарежда и български премиер. В цели 14 страници, Петков говори за българската политическа ситуация и перспективите за развитие на страната. Според него добавената стойност на българския бизнес може да бъде използван в помощ на гражданите - в подобряване на здравната система, образованието, пенсионната система:
„Според нас, в националната икономика частните предприятия произвеждат най-много добавена стойност. И държавата трябва да ги улеснява максимално в тази посока: с иновации, ниско облагане и възможно най-малко административни пречки. От тази гледна точка, като насърчаваме и подкрепяме частната инициатива, водим класическа дясна политика. Същевременно сме убедени, че всички доходи от подобни дейности трябва да се използват за подобряване на здравната система, образованието, пенсионната система… Ще кажете, че в това няма нищо оригинално. Но в България тези богатства се отклоняват чрез корупционни схеми. Това, което искаме е да ги насочим в социални мерки, без да водим реална лява политика – като например да увеличаваме данъците – а да наложим нулева толерантност спрямо корупцията. Трябва да ви кажа, че вече има резултати: в началото на годината увеличихме пенсиите (които бяха най-ниските в Европа) с 55% и днес няма пенсионер под прага на бедността. В здравеопазването провеждаме обширно преструктуриране, като същевременно увеличаваме бюджета с 25%. Това са значителни средства. Но още веднъж казвам, тези средства ги имаше, просто отиваха не там, където трябва; попадаха в джобовете на тези двайсетина души…“
Прочетете откъс от интервюто:
Александър Леви - През декември м.г., правителството ви сложи край на почти едноличното управление на бойко Борисов и партията му – ГЕРБ (консерватори), които бяха на власт почти десет години. Този политически период беше белязан от масова корупция. Вие сте млад, почти без никакъв политически опит, начело на изключително разнородна и крехка коалиция. И въпреки това, българите избраха именно вас, за да обърнете нова страница след тези години. Защо?
Кирил Петков – За съжаление този процес едва започва. Докато не реформираме основно съдебната система, докато не сменим главния прокурор, ръцете ни са вързани. В момента нямаме правосъдие, което да разследва отклоняването на обществени пари през последните десет години. Така че страницата, за която говорите е плътно залепнала! Българите ни се довериха, защото са преценили, че е по-добре да има неопитни, но силно мотивирани политици, вместо обиграни политици със старите привички. Нашите избиратели видяха по време на назначеното от президента служебно правителство, че искаме да променим нещата, видяха как управлявахме текущите дела през четирите месеца преди изборите от ноември 2021. Може да се каже, че българите си „купиха“ продукт, от който останаха доволни в пробния срок.
А.Л. – Искате да кажете, че желанието ви да се борите с корупцията се сблъсква с отказа на Прокуратурата и конкретно на главния прокурор Иван Гешев да приеме наличието на съдебни предпоставки? Вие лично го определихте наскоро като „адвокат на мафията“ . В България има ли „мафия“ в италианския смисъл на думата?
К.П. – Действително имаме двайсетина човека, по-точно между 20 и 50, които през целия си живот са забогатявали незаконно поддържайки привилегировани отношения с политическата власт. Те са по принцип конкуренти, но и взаимно зависими един от друг, всеки от тях трупа срамни тайни за другите, и се съюзяват когато интересите им са застрашени. На всичкото отгоре имат главен прокурор, който е в тяхна услуга и ги защитава. Едновременно са солидарни и недосегаеми. Ако това наричаме „мафия“, значи има такава в България. Единственият плюс тук е, че България има 6,5 милиона жители – колкото два Ню Йоркски квартала – и е по-лесно да се отървем от мафията в два квартала, отколкото в огромна територия като Русия например! Трудното е, че тези хора разполагат със значителни средства и контролират съдебната система, особено, подчертавам, с помощта на главния прокурор. Последният беше избран за седем годишен мандат през 2020 г. Единствен Парламентът може да го уволни, но партиите в сегашното Народно събрание нямат желание да го направят, защото голяма част от депутатите им ще загубят протекциите си и ще трябва да отидат в затвора. Единственият начин да се преборя с тази мафия е да се обърна към Европейската прокуратура с надеждата магистратите ѝ да сезират няколко дела, да разплетат кълбото и да стигнат до главния прокурор, и тогава той ще е принуден да подаде оставка.
А.Л. – Предполагам, затова през миналия м. март приехте в София Лаура Кьовеши, европейския главен прокурор. Тя обеща ли да ви помогне?
К.П. – В България, Лаура Кьовеши видя най-сетне правителство, решено да сложи край на злоупотребите с европейски фондове и премиер, който желае да бъде главно действащо лице в антикорупционната борба, която са му поверили. На 18 май т.г. подписах договор за сътрудничество с Базелския Институт за управление, известна независима организация, експерт в борбата срещу корупцията и финансовите престъпления. България е една от шестте държави в света, които едновременно допринасят и се ползват от дейността на организацията. С помощта на техни експерти искаме да създадем специален отдел в министерството на вътрешните работи, който да подпомага европейската прокуратура при разследванията ѝ в България. Искам следователите да бъдат избирани от европейската прокуратура, да бъдат отговорни за действията си единствено пред Брюксел и да са изцяло независими от местния политически натиск. Всъщност търсим всякакви оригинални идеи за заобикаляне на главния прокурор, които да ни позволят да водим съдебни действия въпреки желанието му да се противопоставя. Ако не бяхме член на ЕС битката щеше да е изгубена предварително: срещу такава мощна мафия и прокуратура, която действа в нейна полза, нямаме никакъв шанс без помощ отвън.
А.Л. – В този контекст чувствате ли се застрашен? Откакто поехте поста казахте, че няма да променяте навиците си, ще продължите да ходите на работа пеша, с минимална охрана… Това не е ли непредпазливо? За съжаление в България има дълга традиция в политическите убийства…
К.П. – Мисля, че днес заплахата е най-вече политическа. Мафията ще направи всичко възможно, за да събори правителството ми. Има капацитета да го направи. Предвид финансовите средства, с които разполагат, тези хора могат да си купят достатъчно депутати, за да се противопоставят на политиката ми. Ако не успеят, това е друг въпрос: тогава рискът от, да кажем, по-брутална конфронтация ще нарасне значително. Припомням, че тези хора нямат никакви скрупули. Но с нас се сблъскват с нов проблем: ние сме много голям екип. И партията ни не е пирамидална структура, няма да рухне, ако се събори върхът й. Напротив, ако някой случайно направи подобна глупост, само ще подсили нашата решимост и популярността ни. Премахването на един човек не премахва заплахата, напротив; и мисля, че тези хора, които в никакъв случай не са глупави, са го разбрали. Така че продължавам да идвам пеш на работа, всеки ден.
А.Л. – Да се върнем именно към политическия ви проект: с вашия приятел Асен Василев основахте движението „Продължаваме промяната“ през септември 2021 г. Само два месеца по-късно печелите парламентарните избори като измествате всемогъщия Бойко Борисов. Това не е ли истинско политическо чудо?
К.П. – Зад това политическо чудо се крие малка тайна. В продължение на петнадесет години, Асен и аз, и двамата сме с дипломи от Харвард, преподавахме икономика в Софийския университет. Ние създадохме и финансирахме сами това обучение, което много бързо стана известно в България като „Харвардския курс“. Всяка година привличахме студенти по право, икономика, политология – сред най-блестящите от това поколение. И така обучихме около 600 души, млади хора, които успешно са продължили в професията си, поддържат връзки помежду си и най-вече са останали верни на принципите за управление, на които сме ги учили. И когато му дойде времето просто съживихме мрежата. Това е тайната на успеха ни: не сме гении, но имаме готови екипи. Днес повечето от бившите ни студенти са нашите депутати, съветници, министри. Малко хора знаят обаче, че зад това има 15 години работа.
А.Л. – Бяхте казали, че някой ден смятате да „водите дясна политика за постигане на леви цели“… Какво точно имахте предвид?
К.П. – Според нас, в националната икономика частните предприятия произвеждат най-много добавена стойност. И държавата трябва да ги улеснява максимално в тази посока: с иновации, ниско облагане и възможно най-малко административни пречки. От тази гледна точка, като насърчаваме и подкрепяме частната инициатива, водим класическа дясна политика. Същевременно сме убедени, че всички доходи от подобни дейности трябва да се използват за подобряване на здравната система, образованието, пенсионната система… Ще кажете, че в това няма нищо оригинално. Но в България тези богатства се отклоняват чрез корупционни схеми. Това, което искаме е да ги насочим в социални мерки, без да водим реална лява политика – като например да увеличаваме данъците – а да наложим нулева толерантност спрямо корупцията. Трябва да ви кажа, че вече има резултати: в началото на годината увеличихме пенсиите (които бяха най-ниските в Европа) с 55% и днес няма пенсионер под прага на бедността. В здравеопазването провеждаме обширно преструктуриране, като същевременно увеличаваме бюджета с 25%. Това са значителни средства. Но още веднъж казвам, тези средства ги имаше, просто отиваха не там, където трябва; попадаха в джобовете на тези двайсетина души…
А.Л. – Вие сте предприемач и сте се борили за различни каузи в българското гражданско общество. Имате ли политик, който да ви служи за пример?
К.П. – Нямам само един модел, няколко са. На европейско ниво имам чудесни отношения с Еманюел Макрон. Имаме еднакво виждане за нещата, от едно поколение сме. Следват нидерландския премиер Марк Рюте, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, гръцкия премиер Кирякос Мицотакис… Отвъд Атлантика харесвам много Барак Обама. Това са все лидери с подобно на нашето развитие: отлично образование, силна мотивация да променят насоките в страните си, и като цяло без да афишират откровена идеология. За мен идеологиите винаги са били заместител на рационалното мислене. Когато не ни се мисли много, използваме идеологията. Затова не вярваме в идеологии, каквито и да са те. Ние сме прагматици. Опитваме се да налагаме само рационални мерки, независимо дали ги определят като леви или десни. Сега мога да ви кажа и какви политически лидери не харесвам: на първо място идва Путин, безспорно. Всички сме заложници на имперското му мислене и на егото му: хиляди души умират заради него, още повече страдат от икономическата криза, която предизвика. Не харесвам и Доналд Тръмп. Този човек уж се обръща към американците в неравностойно положение, а те не осъзнават, че са първите жертви на политиката му. Накратко, не харесвам политици, които преследват лични цели когато са на власт: забогатяване, суета, мания за величие… Възхищавам се на тези, които служат на държавата си, а не обратното; на тези, които защитават кауза. Обамакеър например беше силна кауза, каквото и да се говори днес по темата.
А.Л. – Да се върнем към българската действителност: от миналия декември сте начело на много разнородна коалиция от четири политически формации. Видяхме колко ви е трудно да постигате съгласие по важни злободневни теми като войната в Украйна, санкциите срещу Русия или европейската интеграция на Северна Македония. Как се издържа в такава ситуация?
К.П. – Няма да скрия от вас, че е много трудно. Беше чудо, че успяхме да съставим тази коалиция, толкова невероятна изглеждаше на хартия. Първо, нашата млада партия „Продължаваме промяната“, чиято цел е да премахне корупцията. След това Социалистическата партия, която е на повече от сто години и е наследница на Комунистическата партия. После Демократична България, дясно-либерална партия, чиито основни членове развяват байрака на антикомунизма. И една партия с популистка тенденция – „Има такъв народ“, основана от популярен певец по примера на движението Пет звезди в Италия… Как може да управляваме заедно? Как да определим обща политика? Това е като да танцуваш на върха на игла. Но точно това правим от началото на мандати ми, миналия декември. Това, което ни обединява, е може би чувството, че всяка грешна стъпка може да доведе до разпадане на коалицията. Въпреки различията си, успяхме да постигнем добри неща: например заедно разработихме план за възстановяване, в който акцентът е поставен на антикорупционните мерки. Планът беше приет от Европейската комисия и ще бъде финансиран с 6,3 милиарда евро. Успяхме да устоим на шантажа на Газпром, който искаше плащане в рубли на доставките на газ. Постигнахме обща позиция за Украйна и изпращането на оръжие в Киев. Въпреки това, не може да си позволим отпускане нито за миг. Напрежението е постоянно. Ако то беше последица от силната конкуренция помежду ни, щеше да е благоприятно. Но когато е резултат на дълбоки различия и разнородни интереси, които на всичкото отгоре не съвпадат с интересите на държавата, нещата стоят по съвсем различен начин.
А.Л. – Към това сложно уравнение да добавим и ролята на президента Румен Радев. Вие бяхте министър в служебния му кабинет, след което създадохте собствена партия с неговата благословия; но сега по все-повече теми той като че ли се противопоставя на политиката, която бихте искали да водите. Защо?
К.П. – Когато бях министър беше лесно да съжителстваме, защото с президента имахме обща цел – да променим т.н. „модел Борисов“. Работехме заедно. Когато станах министър- председател се появиха различия, особено по отношение на външната политика. От там е това напрежение, за което говорите. Например, по отношение на Украйна, ние бяхме за откровена и масивна поддръжка на Киев; а неговата позиция беше по-неясна, меко казано. Като министър председател, аз държа да поддържам открита дискусия с президентството. Но също така държа да продължавам да водя вярна на принципите на движението ни политика, без да се поддаваме на ничие влияние. Това предизвика известна фрустрация у президента, който може би си е представял, че имаме по-добра координация с него.
А.Л. – В началото на войната взехте решение да уволните министъра на отбраната Стефан Янев, бивш служебен премиер, приближен до президента. Защо?
К.П. – Когато някой говори за „военна операция“ вместо за война в Украйна, когато използва думите на Путин, вместо да заклейми руската агресия, и този някой ви е министър на отбраната, това е недопустимо. Прекрачил е червената линия, нищо, че е бил премиер. Той нямаше повече място сред нас, въпреки че представлява част от общественото мнение - около 20% от българите мислят като него – и въпреки, че знаех, че отстраняването му ще нанесе удар на имиджа ни. В известна степен тази война изясни нещата. Но никога, подчертавам – никога не взимаме решения въз основа на влиянието им върху нашия имидж. Правим само това, което считаме за справедливо. Може би това не е най-правилният подход в такава сложна коалиция като нашата, но поне сутрин не се срамуваме да се погледнем в огледалото…
А.Л. – Министърът на отбраната използва терминологията на Кремъл, президентът не изразява ясна позиция за Украйна… Според анкета отпреди войната, близо 60 % от българите подкрепят политиката на Путин. Сигурно поне половината са на друго мнение след инвазията в Украйна, но все пак: България няма ли проблем?
К.П. – Проблемът е, че много хора бъркат русофилия с путинофилия. Към това се прибавят и 70 години руска пропаганда. През всичките тези години Москва е налагала своята историческа версия чрез медии, учебници и институции. Днес в руското посолство в София работят 118 служители. Това е огромна цифра! Руснаците ни държаха в почти 100-процентова зависимост от техните горива; освен това притежават голяма част от енергийната ни система. Единствената ни петролна рафинерия – Лукойл – е руска, целият ни газ се доставя от Газпром, и горивото за единствената ни ядрена централа идва ексклузивно от Русия… Това са значителни финансови потоци, които гарантират на Русия пазар и политическо влияние. Накратко, въпреки нашата принадлежност към Атлантическия съюз и Европейския съюз, те все още гледат на нас като на техен сателит. Тук искам да се върна към битката, която води моето правителство, за да подчертая още веднъж сложността на ситуацията. Значи имаме двадесет изключително силни и корумпирани души, на които сме обявили война и които имат политически средства да ни съборят; имаме главен прокурор, който също си мечтае да изчезнем, защото знае, че рано или късно ще успеем да го махнем; всичкото това под зоркото око на Русия, която, с външната си политика, с горивата си и с агентите си, се опитва да ни задържи в орбитата си. Убеден съм, че тези 118 служители в руското посолство в София всяка сутрин ходят на оперативка с една единствена точка в дневния ред: какво да направим, за да падне това правителство. А срещу тази армада, аз имам коалиция от четири партии, които се дърпат по много теми. Въпреки това, успяхме да помогнем военно на Украйна, да кажем „не“ на Газпром, когато поискаха да им плащаме в рубли и да продължим борбата си срещу корупцията.
А.Л. – Може ли да дадете конкретен пример за борбата срещу корупцията?
К.П. – Да вземем за пример газа. Когато Газпром реши да прекъсне едностранно доставките през април т.г., разбрах няколко неща. Първо, че има решения, които предшествениците ми съзнателно са игнорирали. Например азербайджанският газ е с една трета по-евтин от руския; а предишното правителство е отхвърляло тази възможност под предлог, че няма интерконектор с Гърция, което не е вярно, точно го пуснахме в експлоатация! Това означава, че навремето някой не само е попречил да има диверсификация, но е и купувал по-скъп газ на гърба на българския данъкоплатец. Открихме лицето, което е подписало този документ (и което може би не е взело подобно решение) и се опитахме да го арестуваме. И тогава главния прокурор се намеси: сезира всички документи и обеща да започне разследване. От тогава не сме чули нищо по въпроса.
Разбрах, че в много случаи корупцията на национално ниво обслужва интересите на руската външна политика. Най-често едни и същи хора забогатяват като отклоняват средства и сключват с руснаците вредни за икономическата и политическа независимост на нашата страна сделки. Установихме, че борейки се срещу корупцията, застрашаваме целите на руската външна политика. Да вземем друг пример – газопровода „Турски поток“, изключително важен проект за Кремъл, чиято цел е да заобиколи Украйна и да отслаби икономиката ѝ. Този газопровод, който обслужва Централна Европа (основно Сърбия и Унгария), преминава през нашата територия, участвали сме във финансирането му с 1,5 милиарда евро, а дори не предвижда доставки за България! Кой е разрешил построяването му? Правителството на Бойко Борисов, който се представя за най-върл проевропеец и проатлантик. Когато беше арестуван за кратко през март месец т.г., преди да бъде пуснат на свобода от същия главен прокурор, полицията претърси жилището на пи-арката му. В гаража ѝ бе открит луксозен джип 4х4, собственост на компанията строила българския участък на Турски поток. Далаверата е ясна – джипът е подарен от руската компания, която строи газопровод за 1,5 милиарда евро, обслужващ единствено интересите на Кремъл. Тук ясно си личи връзката между корупцията и руската външна политика, която действа в редица сделки на Балканите, а дори и на ниво Европейски съюз.
А.Л. – Да поговорим за Украйна. Войната се води на няколкостотин километри от тук, от другата страна на Черно море. Учуди ли ви мащабът на руската инвазия?
К.П. – Да, изцяло. Руската агресия надмина всичките ни представи. Бях в Киев, срещнах се с президента Володимир Зеленски и си спомням една ужасна сцена: бяхме на гарата, готови да се качим на влака, точно преди да си тръгнем, когато над главите ни прехвърчаха три ракети, които се забиха в жилищна сграда на няколкостотин метра от нас. Защо? Та това дори не е военен обект… Каква е вината на тези жители според Путин? Мога да кажа, че със собствените си очи видях ужаса и абсурда на тази война – безсмислена и без реален повод. Путин вярва, че светът е разделен на сфери на влияние и счита, че Украйна попада в неговата. Ами ако утре реши, че България също е в сферата му на влияние? Всъщност той вече претендира, че НАТО трябва да се оттегли от нашата страна и от Румъния.
А.Л. – Готов ли сте да подкрепите молбата на Украйна за членство в Европейския съюз?
К.П. – Да, абсолютно. На 100%. И ще ви кажа защо: при всички случаи предпочитам на 400 км от нас да има държава членка на ЕС, отколкото Русия. Това е въпрос на национална сигурност. И искам присъединяването на Украйна да стане възможно най-бързо, естествено със съгласието на нашите партньори от ЕС.
А.Л. – Дали твърдите това заради някои мнения, че България е слабата брънка на НАТО в региона?
К.П. – Не, вече не е. Нашето правителство е доверен, предвидим и силен партньор в НАТО и мисля, че нашите съюзници са го разбрали. Преди не знаеха къде точно се позиционира България, сега е ясно: ние сме част от НАТО и участваме във всички решения на Алианса. В момента посрещаме много италиански военни, испански изтребители допринесоха за защитата на въздушното ни пространство, както и нидерландски F-35. Ако се наложи ще приемем и други.
А.Л. – Досега се говореше за България като за най-бедната страна на ЕС, дори най-корумпираната… Как виждате мястото ѝ в Европа?
К.П. – Естествено искам България да е на друго място в ЕС. България не е на периферията и независимо от това, дали сме голяма страна или не, мисля, че по някои въпроси може да сме лидери. Ако например се справим с корупцията, ще може да споделим опита си с другите и да се превърнем в лидер в това отношение. Защото не сме единствените в Европа, където има корупция. Големи национални партии са засегнати, а в някои европейски политически групи си затварят очите пред подобни практики, за да не се изгуби подкрепата на Брюксел. Имам намерението да поискам засилване на контрола.
Друга скорошна инициатива от България: по въпроса за санкциите към Русия, решихме да блокираме трансакциите на Централната банка на Русия в чужбина. Тази мярка не засяга европейската икономика, но се отразява пряко на руската.