Днес се проведе последното редовно заседание на Министерския съвет преди назначаването на служебен кабинет. Ето какви решения бяха взети на него.
Приет е Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на България през 2021 г.
Министерският съвет прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на България през 2021 г. Основна цел на доклада е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност през 2021 г, за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период. Годишният доклад за състоянието на националната сигурност има съществено значение за информирането на публични институции и граждански организации в други държави, както и на структури на НАТО, Европейския съюз и на международни организации относно политиката за сигурност на Република България.
Министерския съвет прие годишния доклад за дейността на Междуведомствения съвет през 2021 г.
Министерският съвет прие годишния доклад за дейността на Междуведомствения съвет през 2021 г. Междуведомственият съвет е консултативен орган за разработване на принципите и за осъществяване на координацията при провеждане на държавната политика в областта на отбранителната индустрия, на експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, на отбранително- мобилизационната подготовка на страната и на международното отбранително-икономическо и научно-техническо сътрудничество. В доклада са отразени изпълнените дейности по основните функционални области на съвета: експортен контрол на продукти, свързани с отбраната и отбранително-мобилизационна подготовка на страната. Министерския съвет прие годишния доклад за дейността на Междуведомствения съвет през 2021 г.
Министерският съвет прие годишния доклад за дейността на Междуведомствения съвет през 2021 г.
Междуведомственият съвет е консултативен орган за разработване на принципите и за осъществяване на координацията при провеждане на държавната политика в областта на отбранителната индустрия, на експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, на отбранително- мобилизационната подготовка на страната и на международното отбранително-икономическо и научно-техническо сътрудничество. В доклада са отразени изпълнените дейности по основните функционални области на съвета: експортен контрол на продукти, свързани с отбраната и отбранително-мобилизационна подготовка на страната.
Прието е решение за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 588 от 06 август 2021 г. на Министерския съвет за изменение на списъците на защитени зони от Натура 2000
Правителството прие Решение за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 588 от 06 август 2021 г. на Министерския съвет за изменение на списъците на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора (обн. ДВ, бр. 67 от 2021 г.). Отстранява се допусната грешка по отношение на посочените площи в хектари за територията (колона 7) и акваторията (колона 8) на защитена зона BG000 1007 ,,Странджа“. Няма промени по отношение на общата площ на защитената зона.
Одобрена е промяна в списъка на общинските пътища
Министерският съвет одобри промяна в списъка на общинските пътища, който се допълва с ново пътно трасе на територията на община Правец. Общата им дължина се увеличава с 1,599 км. Промяната ще даде възможност на общинската администрация да финансира необходимия ремонт за възстановяване на техникоексплоатационно състояние на трасето. Така ще се осигури безопасност за неговите ползватели и ще се пристъпи към изпълнение на стремежа на община Правец да предотврати обезлюдяването на малките населени места. Участъкът осигурява единствен достъп на жителите на махала Станьовци до с. Осиковска Лакавица, а чрез републикански път I-3 -до общинския център.
Правителството одобри Програма „Транспортна свързаност” за периода 2021-2027 г.
Близо 3,8 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в развитието на транспортната система на страната. Средствата са заложени в проекта на Програма „Транспортна свързаност“ 2021 -2027 г., който беше одобрен от правителството. Програмата ще има решаваща роля за завършването на едни от най-големите и стратегически транспортни проекти у нас. Финансирането се осигурява от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и държавния бюджет. Сред проектите, заложени в програмата, са завършването на жп линиите Елин Пелин - Костенец, Волуяк - Драгоман, както и модернизация на отсечката София-Перник-Радомир. В пътния сектор се предвижда довършването на АМ „Струма”, изграждането на АМ „Русе - Велико Търново” и на тунела под „Шипка”, който ще осигури бърза връзка между Централна северна и южна България. Програмата продължава инвестициите за подобряване на условията за корабоплаване по цялото протежение на Дунав, включително осигуряване на високо ниво на информационно и навигационно обслужване. ПТС 2021-2027 осигурява средства за зарядна инфраструктура за алтернативни горива по републиканската пътна мрежа и в пристанищата. С това ще се насърчи поетапното изтегляне от употреба на високоемисионните автомобили и замяната им с електромобили, както и намаляване на замърсяването от корабоплаването. След одобрението на Програмата от правителството, предстои тя да бъде изпратена на Европейската комисия за окончателно разглеждане и одобрение.
МС одобри проектодоговора за застраховка „Обща гражданска отговорност” на АЕЦ „Козлодуй“
Министерският съвет одобри проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на АЕЦ „Козлодуй“. Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданско дружество „Български национален застрахователен ядрен пул“ за срок от една година. Срокът на досегашния договор изтича на 31 юли 2022 г. От 2002 г. ,,АЕЦ Козлодуй“ ЕАД сключва ежегодно договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, покриваща отговорността на централата за ядрена вреда. Уредбата на застраховката „Обща гражданска отговорност“ за АЕЦ се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и в глава десета „Гражданска отговорност за ядрена вреда“ от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ). Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗБИЯЕ експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако във виенската конвенция е определено друго. АЕЦ „Козлодуй“ е определена за дружество, експлоатиращо ядрената инсталация, която включва ядрените реактори и другите съоръжения, разположени на площадката на централата, с изключение на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци, предоставени за стопанисване и управление на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци".
Правителството прие решение за одобряване на „Българска банка за развитие“ ЕАД като получател на заеми с държавна гаранция
Правителството одобри Българска банка за развитие (ББР) като получател на заеми с държавна гаранция от Банката за развитие на Съвета на Европа по проект ,,Подкрепа на ММСП за създаването и запазването на жизнеспособни работни места“, включително компонент и „Защита на околната среда“ в размер на 175 000 000 евро и от Европейската инвестиционна банка по проект „Финансиране на МСП и предприятия със средна капитализация“ в размер на 175 000 000 евро. Държавногарантираните заеми ще позволят ББР да изпълнява политиката си за подкрепа на МСП при оптимални ценови нива към крайните клиенти и при трансфер на произтичащите от гаранцията ползи. С получения ресурс банката ще може да адресира и сегментите със затруднен достъп до кредитиране, сред които стартиращи, иновативни и с по-ниска степен на обезпеченост предприятия. БРСЕ и ЕИБ са традиционни кредитори на национални банки за развитие в ЕС и дългогодишни партньори на ББР. Предоставеното от тях държавногарантирано финансиране има редица предимства, сред които голям обем, дълъг срок и атрактивна цена. Заемите от БРСЕ и ЕИБ ще позволят прилагането на програми и продукти в подкрепа на българския бизнес при по-благоприятни условия, като ползите от така договорения ресурс ще бъдат прехвърлени на крайните бенефициенти. Крайните бенефициенти (ММСП) ще бъдат подпомогнати при запазване на приемливо ниво на риск и рентабилност. Проектите са в съответствие със заложената в Закона за ББР (чл. 2, т. 2) цел за привличане и управление на средносрочни и дългосрочни местни ичуждестранни ресурси, необходими за реализиране на икономическото развитие на страната, насочени към подкрепата на специфични сектори, бенефициенти и инвестиции. Сумата по двете гаранции е в рамките на одобрената в Закона за държавния бюджет за 2022 г. възможност за издаване на държавни гаранции по нови заемни споразумения на ББР в размер до 700 млн. лв. или тяхната валутна равностойност.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите
Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2022 г. в размер до 150 000 000 лева. Със средствата ще бъдат изплатени компенсациите на физическите лица, крайни потребители на моторни горива, по мярката на правителството за 0,25 лв. компенсация за литър гориво при зареждане на бензиностанция. Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. администрирането на компенсацията се извършва от Националната агенция за приходите.
Правителството изплати 101 800 лв. на пострадали от забавено правосъдие
Допълнителни разходи в размер на 101 800 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието, бяха одобрени от Министерски съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие. Това е общият размер на сумата, изплатена от 1 април до 30 юни 2022 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени 42 споразумения, от които 8 по наказателни производства, 33 по граждански и 1 по административно. Най-голямото изплатено обезщетение е в размер на 10 000 лв. за съдебна делба, продължила 24 години и 21 дни. Първата фаза на делбата е разгледана на три инстанции, а втората фаза - на две. Най-дълго продължилото наказателно производство е 13 години, 10 месеца и 1 ден за досъдебно производство и съдебна фаза на три инстанции, като изплатеното обезщетение е 7600 лв. Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията. Ако бъде преценено, че правото на заявителя на правосъдие в разумен срок е било нарушено, министърът на правосъдието или посочено от него лице определя размера на обезщетението, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя. Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, са планирани в централния бюджет.
Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на културата за 2022 година
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 162 на Министерския съвет от 2022 г. за одобряване на вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на културата за 2022 година. С проекта се предлага в срок до 31 август 2022 г. министърът на културата и директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство да определят еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати, увеличен с не повече от 25 на сто от досегашния размер на служителите от администрацията на Министерство на културата и в Националния институт за недвижимо културно наследство.
Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области наполитики по бюджета на Министерството на външните работи за 2022 г. за 120 210 лева
Министерският съвет одобри днес вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики по бюджета на Министерството на външните работи за 2022 г. Със средствата, в размер на 120 210 лева, ще бъдат финансирани дейности по изпълнението на два проекта в рамките на Официална помощ за развитие на Република България, първият с наименование „Специализиран семинар по Енергийна и климатична дипломация за представители на държавите от Западните Балкани и Черноморско-Кавказкия регион“, за изпълнението на който са предвидени 89 630 лв. Целите, стоящи за реализиране в хода на дискусиите, провеждани в рамките на международния семинар е постигането на разширяване и укрепване на сътрудничеството на международно, регионално и на ниво ЕС по отношение на сигурността и развитието на енергийната инфраструктура, борбата с климатичните промени и прехода към нисковъглеродна икономика. За реализиране на втория проекта с наименование „Изграждане на институционален капацитет на структура, занимаваща се с обучителна и публична дейност, към Министерството на външните работи и европейската интеграция (МВнРЕИ) на Република Молдова", са предвидени 30 580 лв. Проектът цели формирането на административен, управленски, експертен, технически и информационно- аналитичен капацитет, съорганизиране на публични прояви, обучение на обучители, предоставяне на информационно-аналитични и библиотечни ресурси, както и осигуряване на материално-техническа помощ на първата в историята на Република Молдова дипломатическа школа.
Одобрен е допълнителен трансфер от 5,5 млн. лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване
Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 5 500 000 лв. По бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. Средствата ще се използват за увеличаване на индивидуалните основни заплати на служителите в Националния осигурителен институт (НОИ) и за финансиране на свързаните с него допълнителни разходи за дължими осигурителни вноски за сметка на работодателя. Изпълнението на постановлението се възлага на управителя на НОИ, който в срок до 30 септември 2022 г. следва да определи ред за еднократно увеличение на основните заплати на служителите в института.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г.
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. в размер на 21 960 100 лв. Допълнителните разходи са за увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, за достигане на минималните нива на заплащане, договорени в Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ 2022 г. Средствата ще бъдат осигурени за сметка на предвидените по централния бюджет за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ средства. МС одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. в размер на 8 241 700 лв. Допълнителните разходи са за подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини срещу COVID-19 в регионалните здравни инспекции, центровете за спешна медицинска помощ, държавните психиатрични болници и Националния център за заразни и паразитни болести през месец май 2022 г. Проектът на Постановление е в съответствие с чл. 15а, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Допълнителните разходи ще бъдат осигурени за сметка на предвидените по централния бюджет за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ средства.
До 40 млн. лв. държавни гаранции за кредити на студенти и докторанти
Държавата ще гарантира кредити на студенти и докторанти с до 40 млн. лева през 2023 г. Това реши Министерският съвет; като одобри максималния размер на държавните гаранции по Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД). Сумата е същата като през настоящата година. Очаква се през 2023 г. около 800 студенти и докторанти да изтеглят кредити по ЗКСД, за да покрият разходите си за такси и издръжка. От началото на кредитирането през 2010 г. до април 2022 г. от възможността да получат заем са се възползвали 21 956 студенти и докторанти. Гарантираните от държавата кредити за този период са за малко над 156 млн. лева. Максималният размер на държавните гаранции се одобрява ежегодно с решение на правителството по предложение на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите.
Близо 4 млн. лв. за физическа активност и спорт за децата и учениците
Правителството одобри 3 975 115 лева за физическа активност, спорт и спортнотуристически дейности на децата и учениците за 2022 година. По бюджетите на общините се разпределят 3 568 745 лв. за 797 795 деца и ученици в общинските и частните детски градини и училища и в духовните училища. Министерството на образованието и науката получава 406 370 лева за 200 деца и 81 154 ученици от държавните училища, в това число 5895 лева за Техническия университет - София, към който е технологичното училище „Електронни системи“. Минималните диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и ученици в институции в системата на предучилищното и училищното образование са определени с постановление на Министерския съвет от 2020 година на 3 лв. за дете и на 5 лв. за ученик. Те се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет. Средствата се определят на базата на разработени от детските градини и училища проекти за подпомагане на активността. С · тях се финансират дейности, свързани с подготовката и участието в учебната и спортносъстезателната дейност. Целта на · подпомагането е да се мотивират децата и учениците за системни занимания с физически упражнения и спорт.
Над 6 млн. лв. за детски ясли, градини и училища
Над 6 млн. лв. за строеж на нови, както и за доизграждане и ремонт на съществуващи училища, детски ясли и градини одобри правителството. От средствата ще се възползват 23 общини и две държавни професионални гимназиц. Те са подали общо 33 одобрени за финансиране проекта по програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020-2022 г.Целта на подкрепата е да намали недостига на места в изброените образователни институции. Средствата ще подпомогнат също въвеждането на задължително предучилищно образование за 4-годишните деца и преминаването на училищата на едносменен режим. Финансиране от общо 5 730 817 лв. ще получат общините Благоевград, Сандански, Белица, Петрич, Айтос, Бургас, Долни чифлик, Велико Търново, Видин, Габрово, Радомир, Червен бряг, Котел, Нова Загора, Ботевград, Костенец, Костинброд, Самоков, Своге, Стара Загора, Казанлък, Мъглиж, Ямбол. Професионалната техническа гимназия във Варна ще бъде обновена с 412 652 лв., а старозагорската гимназия по облекло и хранене „Райна Княгиня“ - с 210 604 лв.
Още 4,4 млн. лева за пътувания на ученици
Правителствотоодобри нови 4 410 500 лева за почивки на ученици по Националната програма „Отново заедно“. Със средствата се обезпечават пътуванията на над 17 000 деца и учители от общо 592 училища в страната, одобрени за първия етап на програмата за 2022 г. Те получават шестдневен туристически пакет на стойност 500 лева на участник, който включва 5 нощувки, храна, транспорт, застраховка и допълнителни културни и спортни дейности. 3 911 750 лв. се насочват към 170 общини за финансиране на пътуванията на 13 742 ученици и 1462 ръководители от 513 общински училища. Министерството на образованието и науката получава общо 439 000 лв. С тях ще бъде осигурена почивка на 1412 ученици, водени 167 ръководители от държавни училища, на 21 деца и трима ръководители от две духовни училища и на 76 ученици и 11 преподаватели от 6 частни училища. 32 750 лв. отиват в Министерството. на културата за финансиране на 4 държавни училища за пътуване на 119 ученици и 12 ръководители. 27 000 лв. се предоставят и на Министерството на младежта и спорта за екскурзии на 99 ученици и деветимата им ръководители от 3 спортни училища. „Отново заедно“ беше създадена през 2021 г. с решение на Министерския съвет. Целта е социализация и общуване на ученици и педагогически специалисти извън училищната и семейната среда за преодоляване на негативните последици от неприсъственото обучение и пандемията от COVID-19. За тази година бюджетът на програмата е общо 22 600 000 лева.
С 50 млн. лева ремонтират детски градини и училища
Правителството отпусна 50 млн. лв. за ремонти в детски градини и училища. Средствата ще бъдат използвани приоритетно за поправки на покриви и за енергоспестяващи мерки. Постъпилите в Министерството на образованието и науката (МОН) множество и разнородни заявки за ремонтни дейности са степенувани по спешност. При равни други условия се дава предимство на средищни, обединени училища и такива с по-голям брой ученици. Ще бъдат финансирани общо 175 образователни институции в 27 области в страната – 151 общински и държавни училища и 24 детски градини. Най-много са обектите в област Варна. Най-много са ремонтите на покриви и спешните ремонти от всякакъв характер – общо 125. В 50 училища и детски градини ще се подобрява енергийната ефективност чрез смяна на дограми и др. Целта е учебните сгради да бъдат предпазени от рушене и да се осигурят подходящи здравословни условия за учениците и учителите през предстоящия есенно-зимен сезон. Очаква се след ремонтите да намалеят и енергийните разходи на образователните институции. Половината от необходимите средства ще се предоставят авансово, а остатъкът – на базата на фактически извършени разходи. МОН ще контролира изпълнението и приключването на ремонтните дейности.
300 лв. еднократна помощ за украински студенти и докторанти
Триста лева еднократна помощ ще получат украинските студенти и докторанти от българска народност, които следват във висши училища в нашата страна, реши правителството. Става дума за над 1000 украински граждани, обучавани в български университети. Заради войната и усложнената международна обстановка те не могат да бъдат подпомагани от своите близки и семейства в Украйна. Средствата ще бъдат преведени на висшите училища съобразно броя на украинските студенти и докторанти с български произход, обучавани в тях. Най-много - 183, се обучават· в СУ „Св. Климент Охридски“. В Икономическия университет във Варна те са 153, а в ПУ ,,Паисий Хилендарски“ – 131.
Ръст на българската вноска за стипендиантите по „Фулбрайт“
България увеличава отпусканите от нашата държава средства за стипендии по линия на българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“. От следващата година държавата ще участва с 1, 1 млн. щатски долара вместо с 364 000 щатски долара, реши днес правителството. Така ще се осигури финансиране за повече български студенти в магистърски програми и докторанти, приети в престижни американски университети. Ще могат да се увеличат също размерите на сегашните стипендии. Чрез допълнителното финансиране „Фулбрайт“ ще предоставя до 100 000 долара на студент за покриване на разходите по пребиваване и учене в САЩ, включително учебна такса, други съпътстващи такси, здравно осигуряване, наем на жилище, пътни разноски и други от академичната 2023-202_4 година. Ще се осигуряват също стипендии за докторантски програми в университети в САЩ, които попадат сред първите петнадесет в класацията US News and World Report's Graduate School Rankings. След увеличението на средствата стипендиантите на „Фулбрайт“ ще са задължени да се върнат в страната си за най-малко три години след приключване на програмата, а не за две, както е сега. Това гарантира, че поне за този период те ще приложат в родината си придобитите знания и умения. Комисията за образователен обмен „Фулбрайт“ е част от споразумение между правителствата на България и САЩ от 1992 г. За последните 30 години е финансирано образованието на повече от 150 български студенти и докторанти в Съединените щати. Към момента максималният размер на стипендията е 37 000 долара, което ограничава възможността за обучение в американските университети от първите места в класациите, където таксите са значително по- високи.
,,АЕЦ Козлодуй“ ЕАД ще продаде на „Български енергиен холдинг" ЕАД недвижим имот на ул. ,,Веслец“ № 16 в София
,,АЕЦ Козлодуй“ ЕАД ще може да продаде на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) ЕАД недвижим имот (земя плюс административна сграда), който се намира в гр. София, ул. ,,Веслец“ № 16. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. В момента БЕХ ЕАД ползва под наем въпросния поземлен имот с площ 338 кв. м., заедно с намиращата се там сграда с разгърната застроена площ 1578 кв. м. Наемодател е АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. БЕХ ЕАД е заявил намерение да придобие имота, чиято стойност е близо 4.5 млн. лв., с цел задоволяване нуждите на администрацията на дружеството. Продажбата ще бъде извършена чрез пряко договаряне. Възможността за подобна сделка е регламентирана в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. В неговите текстове е посочено, че началната цена за продажбата се определя от независим оценител, след решение на Министерския съвет.
Отчуждават се имоти в област Стара Загора за изграждане на надлези и подлези по жп линията Пловдив-Бургас
С решение на Министерския съвет се отчуждават имоти -частна собственост, за премахване на съществуващите прелези и изграждане на надлези/подлези за железопътен участък Пловдив-Бургас по проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас, Фаза 2“. Имотите се намират в землището на с. Християново в община Стара Загора. Средствата за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и се осигуряват чрез договора за безвъзмездна финансова помощ по проекта, финансиран чрез Оперативна програма ,,Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ получава имоти за управление
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на седемнадесет имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на селата Мирово и Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив-Бургас, Фаза 2“, Позиция 2: ,,Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък Пловдив-Бургас“.
Правителството одобри финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на ЗНИ в община Марица
Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Производствена и складова база за двуколесни превозни средства“, с. Бенковски на „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД. Инвестицията по проекта на компанията е в размер на 85 млн. лв., като ще бъдат разкрити 1 000 нови работни места. От бюджета на Министерството на иновациите и растежа на Община Марица ще се предоставят финансови средства в размер на до 3 308 947 лева с ДДС за изграждане на елементи от общинска пътна инфраструктура: „Довеждаща техническа инфраструктура за новоизграждаща се индустриална зона Марица север“. Реализацията на обектите е от важно регионално значение поради факта, че териториалният обхват на град Пловдив съвпада с регулационните граници на града и поради липсата на свободни терени за застрояване, развитието на града е тясно свързано с развитието на област Пловдив. Това определя и инфраструктурното осигуряване на област Пловдив. Новоизградената инфраструктура ще бъде собственост на община Марица.
Върховният административен съд получава за управление част от държавен имот
По решение на правителството част от имот - публична държавна собственост се предоставя за безвъзмездно управление на Висшия съдебен съвет за нуждите на Върховния административен съд. Така ще бъде осигурено допълнително работно помещение, в което ще бъдат настанени част от служителите на съда. То представлява стая с площ около 22 кв. ми е част от самостоятелен обект на ет. 4 в сграда №3 на столичния площад „Света Неделя“ № 6. Досега имотът е управляван от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобити имоти, но е с отпаднала за нея необходимост.
Република България временно закрива Консулството в град Екатеринбург, Руска федерация
Министерският съвет взе решение за временно закриване на Консулството на Република България в град Екатеринбург, Руска федерация. Предвид ограничаването до нормални и разумни рамки на руското дипломатическо присъствие в Република България и с разбирането, че двустранните отношения следва да се основават на реципрочност, Република България ще закрие временно Консулството си в град Екатеринбург, Руска федерация, и очаква реципрочни действия от руска страна по отношение на Генералното консулство в град Русе.
Министърът на енергетиката ще подпише споразумения с ЕБВР за подкрепа при изпълнението на два проекта от Националния план за възстановяване и устойчивост
Министърът на енергетиката ще подпише споразумения с Европейската банка за възстановяване и развитие за подкрепа от страна на банката при изпълнението на два проекта, финансирани в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. Това е регламентирано в Решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Става въпрос за проектите „Подкрепа за нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия“ и „Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници (RESTORE)“, включени в компонент „Нисковъглеродна икономика“ на плана. Подписването на двете споразумения с ЕБВР ще осигури възможност Министерството на енергетиката да получи квалифицирана техническа помощ при изпълнението на двете инвестиции: - за изграждане на 1 425 MW ВЕИ мощности с прилежащата инфраструктура за съхранение на електроенергия с капацитет 350 MW и - за закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на съоръжения за съхранение на електрическа енергия с общ заряден енергиен капацитет от 6000 MW. Споразуменията ще бъдат подписани в рамките на Меморандума за разбирателство между Правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез Европейските фондове за периода 2021-2027 г., включително Плана за възстановяване и устойчивост. Предоставените от ЕБВР технически услуги ще бъдат финансирани в рамките на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост, отпуснати на България.
Приет е доклад относно присъединяване на Република България към „Меморандум за разбирателство относно поддръжка на системния интерфейс на Центъра за управление и докладване (CRC System Interface - CSI)“
Министерският съвет на Република България прие решение за приемане на доклада на министъра на отбраната относно присъединяване на Република България към „Меморандум за разбирателство относно поддръжка на системния интерфейс на Центъра за управление и докладване (CRC System Interface - CSI)“ между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Кралство Белгия, Министърът на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министърът на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Кралство Дания, Министерството на отбраната на Република Естония, Министърът на отбраната на Френската Република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министърът на отбраната на Унгария, Министерството на външните работи на Исландия, отбранителен отдел, Министерството на отбраната на Италианската Република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министърът на отбраната на Кралство Нидерландия, Началникът на отбраната на Кралство Норвегия, Министърът на националната отбрана на Република Полша, Министърът на отбраната на Португалска Република, Министърът на отбраната на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката република, Министърът на отбраната на Република Словения, Министерството на отбраната на Република Турция, Държавният секретар на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Министерството на отбраната на Съединените американски щати, AFLCMC НNAI, Върховното командване на силите на НАТО в Европа и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (,,NCIA“). Подписването на Меморандума за разбирателство между SНАРЕ, NCIA и Министерството на отбраната на Република България: е необходимо за продължаване на дейностите от страна на NCIA относно поддръжката на системата, като по този начин Военновъздушните сили ще запазят изградените способности за обмен на информация със системата за ранно предупреждение на НАТО (А WACS) и управление на наземните активни средства за ПВО (CRC System Interface )“. Меморандумът за разбирателство не визира реализирането на отделен инвестиционен проект, а целта му е установяване на прозрачност и ясни правила за взаимоотношенията между NCIA, SНАРЕ и страните членуващи в „CRC SАМ Interface Support Cell“.
Министрите на правосъдието на ЕС обсъдиха трансграничната правна защита на уязвимите лица и електронната комуникация по наказателни дела по отношение на трети страни
Правителството прие доклада с резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвет „ПВР“, част „Правосъдие“, проведено на 12 юли 2022 г. в Прага, Чехия. Министрите на правосъдието се съгласиха, че темата за защитата на уязвимите възрастни в ЕС е придобила особена актуалност заради бежанската криза вследствие на войната на Русия срещу Украйна. Общото мнение е, че Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица е важен правен инструмент. До момента страни по нея са 10 държави членки, които призоваха останалите държави от ЕС да ратифицират Конвенцията. ЕК планира да внесе законодателно предложение по темата през първата половина на 2023 г. По темата за електронната комуникация в рамките на съдебното сътрудничество по наказателни дела между държавите членки с трети страни беше отчетено, че само 14 държави членки са се присъединили до момента към системата e-CODEX и ЕК призова останалите да го направят възможно най-скоро. Позицията на България е, че пандемията и военните действия в У крайна все повече подчертават нуждата от адекватни и бързи разрешения, които да гарантират работата на правосъдните и правоохранителните органи. Подкрепяме използването на комуникацията по електронна поща при обмен на молби за правна помощ и екстрадиция с трети държави, при спазването на изискванията за киберсигурност и защита на данните. Събирането и съхраняването на доказателства за извършени престъпления при руската агресия в Украйна беше дискутирано на работния обяд и по време на следобедната сесия. Основният извод е, че за да се гарантира избягването на безнаказаност, е необходимо да се положат максимални усилия, координирани на национално, европейско и международно равнище.
Одобрен е Доклад за равнопоставеността между·жените и мъжете за 2021 г.
Правителството одобри Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете за 2021 г. Документът отразява резултатите от изпълнението на политиките в пет приоритетни области: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост, намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите, насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения, борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите, преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма. Данните в доклада показват, че през 2021 г. броят на заетите в България на възраст 15 и повече навършени години е 3,122 млн. души. Коефициентът на заетост за жените (15-64 г.) е 68,9%, а за мъжете от същата възрастова група - 77,3%. Статистиката показва, че безработните на възраст между 15 и 64 години през миналата година са били 171 100 души. Средният коефициент на безработица в страната е бил 5,3%. Стойността на показателя за жените е бил 5%, а за мъжете - 5,5%. Статистиката показва, че през 2021 г. средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е бил 566,92 лв. За мъжете стойността е била 649,44 лв., а за жените 518,20 лв. Средната продължителност на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за трета категория труд през 2021 г. е 27 години за жените и 21,4 години за мъжете. През миналата година средният осигурителен доход е бил 1169,25 лв. Мъжете са се осигурявали средно върху 1 201,20 лв., а жените- върху 1135,32 лв. Акцент в доклада е поставен върху изпълнението на Закона за равнопоставеност между мъжете и жените. Отчетена е и дейността на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерския съвет, който е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между централните и териториалните органи на изпълнителната власт и структурите на гражданското общество.
Правителството прие решение за актуализиране на Стратегията за дейността на „Българска банка за развитие“ ЕАД за периода 2021-2023
Актуализирана стратегия на „Българската банка за развитие“ (ББР) ЕАД за периода 2021-2023 г. беше приета от Министерския съвет. Тя ще бъде фокусирана върху четири приоритета в съответствие със Закона за ББР и връщането на банката към мисията й в подкрепа на малкия и средния бизнес. Стратегията за развитие на ББР за периода 2021-2023 г., приета с Решение № 349 на Министерския съвет от 15.04.2021 г. на основание чл. 4, ал. 4 от Закона за ББР, се налага да бъде актуализирана поради префокусиране до края на стратегическия период на бизнес модела към балансирани и малки по размер кредити и позициониране на ББР като банка за малки и средни предприятия (МСП). Групата ББР ще продължи да реализира приоритетите си, като засили ролята си в подкрепа на българския бизнес и достъпа до финансиране на МСП. Стратегията на ББР потвърждава приетия лимит на финансиране до 5 млн. лева, както и активния преглед и управление на качеството на портфейла на необслужваните експозиции, вкл. старите големи кредити. Заложена е и цел броят на подкрепените малки и средни фирми да достигне 1000 до края на 2023 г. Осигуряването на достатъчно и разнообразно финансиране е свързано с новите принципи на работа – прозрачност, достъпност и облекчен процес за кандидатстване. Фирми, които изпитват затруднения за финансиране от търговски банки, също ще получат достъп до кредитиране, за да се осигурят техните жизнеспособност и бизнес развитие, и да се подпомогне снабдяването им със суровини. Основен механизъм за ускоряване и облекчаване на всички процедури ще бъде новата дигитална платформа на ББР, която ще стартира с услуги за микрокредитиране, Бизнес академия и създаване на безплатни онлайн магазини. Износът и интернационализацията на българските малки и средни компании също са сред приоритетите на банката чрез специални продукти, вкл. гаранции и лизинг. Това е свързано и с функцията на ББР да подпомага компаниите с финансиране за технологично обновление, дигитализация и фирмени иновации. Водещият момент в актуализираната стратегия на банката е устойчивото финансиране. Предвижда се до края на периода 20% от новите кредити да бъдат „зелени“. Чрез специално изготвен пакет за оценка на рисковете и готовността на малките и средните предприятия ББР ще може да финансира прехода им към зелена, кръгова и устойчива икономика, вкл. и проекти за социална инфраструктура и опазване на културно-историческото наследство. Банката е избрала 5 от целите за устойчиво развитие на ООН „Достъпна и чиста енергия“, „Сигурна работа и икономически растеж“, „Иновации и инфраструктура“, „Отговорно потребление и производство“ и „Партньорство за постигане на целите“. През остатъка от стратегическия период ББР ще подкрепя жизнеспособни малки и средни предприятия, които имат потенциал за растеж и са със затруднен достъп до финансиране от търговските банки поради рискова дейност, липса на обезпечение или други ограничения. Групата ще се стреми да отговори в най-голяма степен на търсенето и нуждата на МСП за финансиране, за справяне с негативните икономически ефекти в резултат от коронакризата и геополитическите сътресения, и създаване на нови устойчиви бизнес модели. Банката ще доразвие ролята си на типична банка за развитие на сектора на малките и средни предприятия и ще започне изграждането си като институцията, подкрепяща зелени и устойчиви проекти и бизнеса на Индустрия 4.0. Дългосрочните цели на Групата на ББР, които се поставят с актуализацията, са свързани с това да подпомогне МСП в прехода към въглеродно неутрален и устойчив бизнес, като развива пазара на дългов и дялов капитал за зелени инвестиции и мобилизира частен капитал за недостигащото финансиране, да прилага програми и инструменти за съфинансиране на публични инвестиции и проекти, които са приоритетни за икономиката на страната, както и да привлича средства и управлява програми от международни финансови институции, банки и капиталовите пазари.
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията
Правителството прие постановления за одобряване допълнителни разходи по бюджета на Министерството икономиката и индустрията (МИИ) за 2022 г., които са за нуждите на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) в размер на 60 000 лева. Средствата са необходими с цел финансово осигуряване на заплащането на възнаграждения на независимите членове на Комисията за номиниране, назначена на основание Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Средствата следва да се осигурят за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет за 2022 г.
Изменя се правителственото постановление, касаещо Националния механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на закона и на Съвет за координация и сътрудничество
Министерският съвет прие Постановление за изменение на Постановление № 240 от 2019 г. за създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона и на Съвет за координация и сътрудничество (Обн., ДВ, бр. 76, 2019 г., изм., бр. 14 от 2020 г.). С постановлението вече съществуващият Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на закона се привежда в съответствие с настоящата структура на Министерския съвет, приета с Решение на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България от 13 декември 2021 г. (ДВ, бр. 106 от 15.12.2021 г.), като за съпредседател на Съвета за координация и сътрудничество се определя министърът на правосъдието. С Постановлението се разширява обхватът на областите, обект на мониторинг, като се добавят медийният плурализъм и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимосвързаност и взаимоограничаване. По този начин ще се постигне цялостно проследяване и единно докладване за постигнатия напредък по изпълнението на всички мерки и дейности в рамките на Европейския механизъм за върховенство на правото.
45 млн. лв. за обезщетения в образованието
45 млн. лв. от националния бюджет ще бъдат насочени за обезщетения в образователната система, реши правителството. Те се изплащат при прекратяване на трудовите правоотношения със заети в държавни и общински училища и детски градини. 40 млн. лв. от отпуснатата днес сума са разчетени за тази цел в централния бюджет. Към тях се добавят още 5 млн. лв. заради увеличения брой на служителите, придобили право на пенсия, и повишените заплати на учителите и непедагогическия персонал, което вдига размера на обезщетенията. Гласуваните днес 45 млн. лв. за обезщетения ще бъдат пренасочени от националната програма „Заедно в изкуствата и в спорта". За предстоящата учебна 2022-2023 г. нейният бюджет е 90 млн. лева, като до края на 2022 г. ще бъдат изплатени само половината от тях. Според правилата на програмата училищата получават авансово 50% от сумата, за която са кандидатствали, а останалите пари се изплащат след приключване на дейностите на базата на фактически направените разходи. Тъй като програмата се изпълнява до 14 септември 2023 г., втората половина от средствата ще бъде необходима през следващата календарна година.
Над 600 000 лв. компенсации за деца без места в детска градина
Държавата ще плати 608 729 лв. на семейства, за чиито деца не е осигурено място в детска градина. От тях 604 63 7 лв. ще бъдат преведени на Столична община, а 4092 лв. - на община Пловдив. С това решение на правителството се компенсират разходи за отглеждане и обучение на децата през месеците май и юни на 2022 г. В началото на годината в столицата право на такова обезщетение са имали родителите на 820 деца, за месеците март и април броят им се е увеличил на 833, а през май и юни са били 848. В Пловдив ще се платят компенсации за седем деца. Законът за предучилищното и училищното образование позволява финансова помощ за деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас, които не са приети в детска градина поради липса на места.
Отчуждават се имоти в област Бургас за изграждането на пътен прелез
С решение на Министерския съвет се отчуждават имоти - частна собственост за изграждане на пътен прелез по проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас, Фаза 2“. Имотите и частите от имоти- частна собственост се намират в землището на село Кликач, община Карнобат, област Бургас. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица на засегнатите имоти, са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и се осигуряват по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Приет е Деветия годишен доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела срещу България за 2021 г.
Министерският съвет прие решение за внасяне в Народното събрание на Деветия годишен доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела срещу България за 2021 г. Темите на доклада са обособени в три части. В първата е представена актуална информация за броя на осъдителните решения за изминалата година, броя на висящите жалби пред ЕСПЧ и резюме с някои решения на ЕСПЧ срещу България, постановени през годината. Втората част съдържа обща информация за изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу България, включително сравнителна статистическа информация. Посочени са изпълнените през годината решения, както и тези, по които е бил постигнат напредък. Третата част засяга основни проблеми, произтичащи от решенията на Съда и посочва мерките, който законодателната, изпълнителната и съдебната власт следва да предприемат за успешното изпълнение на решенията и предотвратяване на бъдещи нарушения на Конвенцията и осъдителни решения срещу България. В Доклада се посочва, че България е на 14-то място по брой висящи жалби (623) и на 17-то място по брой висящи жалби на глава от населението. През 2021 г. ЕСПЧ се е произнесъл по 60 дела срещу България, от които по 37 е постановил решение по същество. Размерът на изплатените обезщетения по осъдителни решения на ЕСПЧ през 2021 г. е 7 40 598 лв., от които 228 318 лв. по сключени приятелски споразумения и едностранни декларации. По брой дела в засилена процедура (групи дела, поставящи структурни и системни проблеми) България се намира все още на челните места в класацията на страните членки, което я поставя на 6-то място след Русия (16% ), У крайна (15% ), Турция (11 % ), Румъния (10%) и Италия (7%). В началото на 2021 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция, в която посочи България като една от 1 О-те страни членки, които най-много бавят изпълнението на решенията на ЕСПЧ и подчерта, че са необходими допълнителни усилия, като се засилят механизмите на координация между различните институции. В отговор междуведомствена работна група изготви проект, а правителството прие Пътна карта за изпълнение на решенията на ЕСПЧ. Документът очерта най-належащите мерки от законодателен характер за изпълнение на решенията, от компетентността на изпълнителната власт, определени бяха съответно срокове и отговорни институции за изготвяне на проекти за изменение на нормативни актове. Като най-съществен проблем в неизпълнение в Доклада са идентифицирани групата дела С.3./Колеви, свързани с неефективността на наказателните производства и структурния проблем относно липсата на механизъм за независимо разследване на главния прокурор. В изпълнение на международните ангажименти на България по изпълнение на окончателните решения на ЕСПЧ беше възприет подход за обвързване на посочените системни проблеми с ангажимент за реформи, поети на най- високо държавно ниво с Националния план за възстановяване и устойчивост.
Министерският съвет одобри резултатите от неформалното заседание на министрите на Европейския съюз по околна среда
Правителството одобри доклада за резултатите от неформалното заседание на министрите на Европейския съюз по околна среда, проведено на 13 и 14 юли 2022 г. в гр. Прага, Чехия. Министрите обсъдиха ключовите елементи на Глобалната рамка за биологичното разнообразие за следващото десетилетие, която се очаква да бъде приета през декември т. г. на 15-ата среща на Конференцията на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие в Монреал, Канада. Европейският съюз ще се застъпи за амбициозни действия, като се започне от солидни цели за защита на биологичното разнообразие до рамка за наблюдение и преглед на изпълнението. Разгледано беше и неблагоприятното въздействие върху околната среда на войната в Украйна, като бяха обсъдени възможностите на Европейския съюз и неговите държави членки да помогнат за намаляване, мониторинг и последващо възстановяване на екологичните щети. Общо беше разбирането, че следва да бъдат предприети адекватни мерки предвид опасността от сериозни и дългосрочни екологични последствия за региона. Министрите обсъдиха и въпросите, свързани с адаптацията към изменението на климата. Беше поставен акцент на ролята на базираните на природата решения за повишаване на устойчивостта на екосистемите и адаптацията, предизвикателствата при прилагането им, както и ключовите елементи, свързани с политиките за адаптиране и биологичното разнообразие, които следва да бъдат включени в предстоящото предложение относно здравето на почвите. Международните преговори в областта на климата и пътят за постигането на успешен резултат в рамките на предстоящото през ноември 2022 г. в Египет 27-о заседание на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (СОР27) беше последната тема от дневния ред на срещата. България заяви, че протичащите в момента преговорни процеси предоставят възможност за запазване на импулса за постигане на ангажираност на глобално ниво. Министрите се обединиха около необходимостта да се осигури преразглеждане на национално определените приноси, добавяне на сектори или газове, както и преминаване към цели за намаляване на емисиите на парникови газове, които да обхващат цялата икономика. В рамките на тази сесия България информира за решението на българското правителство за издигане на кандидатурата на България за председател на 29- ото заседание на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, което ще се проведе през 2024 г.
България ще се присъедини към Призива от Тулуза за зелен и цифров преход в ЕС
България ще се присъедини към Призива от Тулуза за зелен и цифров преход в ЕС. По инициатива на френското председателство на Съвета на Европейския съюз. документът ще бъде обсъден в рамките на събитието “Цифрова Асамблея 2022”. В Призива от Тулуза се предлага разработване на общоевропейска методология за оценка на въздействието на цифровия сектор върху околната среда и насърчаване на производителите да осигурят по-голяма прозрачност по отношение на своите продукти по време на пълния им жизнен цикъл.
Министерският съвет одобри отпускането на 36.5 млн. лв. допълнителни средства за субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии за 2022 г.
Министерският съвет одобри отпускането на 36.5 млн. лв. допълнителни средства за субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии за 2022 г. От тях 16.5 млн. лв. са за субсидиране на превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорта в планински и други райони. 20 млн. лв. са за превоз на пътници по междуселищни автобусни линии. Средствата се осигуряват за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2022 г. Те ще се предоставят от общините на превозвачи, на които са възложили превози по автобусни линии и които спазват правилата за извършване на обществен превоз на пътници. На общините, които са заявили, че не са възложители на междуселищни автобусни линии от утвърдени транспортни схеми не са разпределени средства.
Одобрен е проект на Споразумение за прекратяване на Меморандум за разбирателство между България, Кипър и Гърция за съвместно ползване на спътник на геостационарна орбита
Правителството одобри проект на Споразумение за прекратяване на Меморандум за разбирателство между Република България, Република Кипър и Република Гърция за съвместно ползване на спътник на геостационарна орбита за радио- и телевизионно разпръскване, подписан на 20 септември 2001 г. в Никозия. Орбиталният ресурс досега не е бил ползван от трите държави. Към момента позицията е технически компрометирана и не може да бъде използвана за извеждане на спътник, едностранно или съвместно. Поради тази причина на последната Световна конференция по радиосъобщения на Международния съюз по далекосъобщения на България е определена нова позиция на геостационарна орбита, различна от посочената в Меморандума.
Правителството одобри резултатите от неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси” през юли 2022 г.
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси”, което се проведе в периода 14-15 юли 2022 г. в Прага. Страната ни бе представена от извънредния и пълномощен посланик на Република България в Чешката република. Чешкото председателство на Съвета на ЕС представи приоритетите, залегнали в програмата му за следващите шест месеца, които получиха широка подкрепа от държавите членки. Министрите обмениха мнения в контекста на последващите действия след финалния доклад с резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа. Съветът обсъди и начини за укрепване на демократичните институции, като част от петия приоритет в програмата на Чешкото председателство на Съвета на ЕС.
Министерството на правосъдието предлага проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали
Министерството на правосъдието предлага проект на закон, който ще гарантира ефективна защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали. Защитата ще обхваща и тези, които публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод извършване на тяхната работа или изпълнение на служебните им задължения. Чрез законопроекта ще се преодолее съществуващата разпокъсаност на настоящата правна уредба и липсата на правна сигурност, която води до недостатъчното подаване на сигнали. С него за първи път в българското законодателство се създават и специални правила при публично оповестяване на информация за нарушения. Предложеният законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Законопроектът ще гарантира ефективна защита в редица сфери - обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, предотвратяване на изпирането на пари, опазване на околната среда, обществено здраве, защита на потребителите, безопасност на транспорта, защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, сигурност на мрежите и информационните системи и др. Предлага се Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да действа като централен орган за външно подаване на сигнали. Обхванати са възможно най-голям кръг категории лица, които могат да получат защита. Предвижда се защита да се предоставя срещу предприети ответни действия с цел отмъщение не само директно спрямо самите сигнализиращи лица, но и срещу техни близки, колегите или роднините. Така защита ще се предоставя и на лица, които помагат на сигнализиращия в процеса. Предвидени са задължения за създаване на канали за вътрешно подаване на информация за нарушения и за външно подаване и публично оповестяване на информация за нарушения. Това ограничава негативните последици за организацията от гледна точка на репутацията. Защитата се изразява в забрана за ответни действия с цел отмъщение, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор и др. Ясната юридическа забрана в закона за предприемане на ответни действия с цел отмъщение би имала важен възпиращ ефект и би била допълнително подсилена от разпоредбите за лична отговорност и санкции за извършителите на ответни действия. В случай на нарушение на забраната е предвидено право на обезщетение на лицето, подало сигнал. С цел ограничаване на злонамереното подаване на сигнали се предвиждат няколко допълнителни особености за информацията, която се подава. Изискват се разумни основания, че информацията е вярна към момента на подаването на сигнала.
Одобрен е проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти
Одобрен е проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). С него се въвеждат в националното законодателство мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2021/23 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно рамката за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти. Централните контрагенти са следпазарни инфраструктури, които играят ключова роля в клиринга на деривати като застават между купувача и продавача (обикновено банки или други финансови институции) и действат като купувач за всеки продавач и продавач за всеки купувач. На двустранна основа, те намаляват риска от контрагента, когато купувачът не е в състояние да плати цената или продавачът не може да достави ценните книжа. На многостранна основа, централните контрагенти намаляват риска чрез прихващане на плащанията, които всеки член в системата (,,клирингов член“) плаща или получава от всеки друг член. За да се намали риска от верижно разпространение на неизпълнение от страна на клиринговите членове, централните контрагенти са длъжни да разполагат със строги изисквания за участие, да събират подходящи първоначални и допълнителни обезпечения и да подържат гаранционен фонд. В допълнение на тези изисквания, с Регламент (ЕС) 2021 /23 се определят хармонизирани на ниво ЕС правила и процедури, свързани с възстановяването и преструктурирането на централни контрагенти, лицензирани в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012, както и правилата, свързани със споразуменията с трети държави в областта на възстановяването и преструктурирането на централните контрагенти. С одобрените промени се предлага Комисията за финансов надзор да бъде определена за компетентен орган по прилагането на рамката за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти, както и се определят правомощията на министъра на финансите в процеса на преструктуриране на централните контрагенти. Следва да се има предвид, че понастоящем в ЕС са лицензирани да предоставят услуги 14 централни контрагенти, като в нашата страна няма установен и лицензиран от Комисията за финансов надзор такъв, въпреки това одобрените промени в Закона се налагат с оглед създаването на условия в националното законодателство за прилагането на Регламент (ЕС) 2021/23.
Министерският съвет прие Наредба, с която се регламентират изискванията към соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека
Наредбата определя ясни изисквания към наименованията, състава, характеристиките и етикетирането на сок от плодове, сок от плодове от концентрат, концентриран сок от плодове, сок от плодове екстрахиран с вода, дехидратиран сок от плодове или сок на прах от плодове и нектар от плодове, наричани „сокове от плодове и нектари от плодове“. Регламентирани са съставките, които се разрешават при производството на групата напитки, включена в обхвата на наредбата. Предлаганите на пазара сокове от плодове и нектари от плодове се етикетират съгласно изискванията на европейското и националното законодателство, и поконкретно Регламент (ЕС) NO 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. и Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. По-голямата част от разпоредбите в наредбата по същество не са нови, а са прецизирани и съобразени с настъпилите промени в пряко приложимото законодателство на Европейския съюз, както и в националното законодателство, и по-специално Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига. Прилагането на наредбата ще улесни и подобри извършването на официалния контрол при предлагането на пазара на тези напитки, като ще се гарантира безопасността на продуктите и висока степен на защита на здравето на потребителите на територията на страната.
Приета е Тарифа за таксите, които се събират от Изпълнителната агенция по лозата и виното
Министерският съвет на Република България прие Постановление за приемане на Тарифа за таксите, които се събират от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Проектът на Постановление е изготвен на основание чл. 2, ал. 5 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), съгласно който за издаване на документи и извършване на услуги по този закон се заплащат държавни такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Изготвянето и въвеждането на изцяло нова тарифа е свързано с настъпилите промени в законодателството в областта на лозаровинарския сектор през периода 2010-2021 г. Приемането на Тарифа за таксите, които се събират от Изпълнителна агенция по лозата и виното, ще даде възможност да бъдат събирани ефективно, предвидените в ЗВСН такси. Предвижда се да бъдат въведени нови такси за следните услуги: - за издаване на сертификат за безопасност на виното за вино, предназначено за износ в трети страни по чл. 2, ал. 8 от ЗВСН (издава се в случай, че държавата вносител е въвела такова изискване); -за заверяване на сертификат по чл. ] О, ал. 2 от ЗВСН за произход на грозде; -за разглеждане на заявление по чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗВСН за настъпила промяна на вписаните в регистъра по чл. 27 от ЗВСН обстоятелства (подава се от регистрирани вино/оцетопроизводители); - за разглеждане на заявление по чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗВСН за настъпила промяна в структурата на лозарското стопанство (подава се от гроздопроизводители); - за издаване на удостоверение по чл. 39, ал. ] и ал. 2 от ЗВСН за производство на сортово вино. Размерът на таксите е в съответствие с необходимите материално- технически и административни разходи, за извършване на съответната дейност и е определен по Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им. За всяка предложена такса е разработена и План-сметка за нейното формиране. Размерът на таксите включва направените преки и непреки разходи, свързани с предоставянето на съответните дейности и услуги на физически или юридически лица. Всички преки и непреки разходи, които могат да бъдат пряко свързани с предоставянето на услугата са посочени в стойността на услугата, а тези за които не е възможно е възприет принципа за пропорционално разпределение на направените разходи от административния орган, който е представен като процент на общо административни разходи.
Правителството въвежда по-благоприятни условия за работа в държавната администрация на млади специалисти и ИТ експерти
По-добри възможности за привличане и задържане на млади хора и специалисти в администрацията и по-бързо кариерно израстване на служителите- това е целта на приетите от правителството днес изменения в Класификатора на длъжностите в администрацията и в други нормативни актове, внесени от вицепремиера по ефективно управление Калина Константинова. С една година се намалява изискването за професионален опит за заемане на редица ръководни и експертни длъжности, с цел привличането на млади професионалисти за кариера в държавната администрация. Мярката е с дългосрочен хоризонт за постепенно и трайно преодоляване на негативната тенденция на ,,застаряване" на държавната администрация в последните години. По предложение на Министерството на електронното управление се въвежда възможност заплатите за специфични ИТ длъжности и на ръководителите на звена, в които има такива длъжности, да надвишават с до 80 на сто максималния размер, с оглед постигането на конкурентно заплащане спрямо частния сектор. Така се създават възможности за привличане на качествен кадрови ресурс в държавната администрация за напредъка на електронното управление - основна платформа за цифровата трансформация на публичните институции и инструмент за повишаване на качеството на административните услуги за гражданите и бизнеса. Определянето на по- високи възнаграждения се извършва след съгласуване с председателя на Съвета за административната реформа. Очакваните резултати от приетите изменения са привличане на повече кандидати за работа в административните структури, повишаване на мотивацията на служителите и институционалния капацитет на държавната администрация. Тяхното приложение ще се извършва в рамките на разходите за персонал на разпоредителите с бюджет за 2022 година и не изисква осигуряването на допълнителен публичен финансов ресурс.
Одобрени са промени в две наредби
Министерският съвет одобри промени в две наредби - Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. С промените се преодоляват несъответствия и противоречия на подзаконовата нормативна уредба с последните изменения и допълнения на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), обн. ДВ, бр.42 от 07 юни 2022 г. В Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях се прецизират текстове с цел подобряване на формата и съдържанието на документите по глава седма, раздел I от ЗООС. С нови текстове в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда се постига пълно съответствие с разпоредбата на член 6, параграф 3, буква в) от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и пълно и правилно транспониране на Директивата. Изпълнени са препоръки и бележки на Европейската комисия в рамките на процедура за нарушение № 2019/2020 срещу България. Осигурява се пълна прозрачност и достъп на засегнатата общественост до информация за провежданите процедури по ОВОС. Повишаването на информираността на обществеността ще допринесе за пълноценното и участие в процесите по вземане на решения по ОВОС.
Правителството прие промени в Устройствения правилник на Държавната агенция за закрила на детето
Правителството прие промени в Устройствения правилник на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) с цел осигуряване на условия за ефективно функциониране на Националната телефонна линия за деца с номер 116 111 и качествено изпълнение на дейностите за подкрепа на децата от цялата страна чрез предоставяне на консултации, информация, психологическа подкрепа или кризисна интервенция. Измененията предвиждат функциите по осигуряването на Центъра за обаждания на Националната телефонна линия за деца с номер 116 111 да бъдат изпълнявани от служители от системата на Министерството на труда и социалната политика. Те ще осъществяват 24-часово консултиране и приемане на сигнали за деца в риск. Държавната агенция за закрила на детето ще изпълнява функции по наблюдение и контрол на работата на Центъра за обаждания. С промените в Устройствения правилник на Държавната агенция за закрила на детето ще бъде осигурено поддържането на Националната телефонна линия за деца, ще бъдат подобрени координацията и взаимодействието между администрациите в системата на Министерството на труда и социалната политика при изпълнението на политиките в областта на закрила на детето.
Правителството одобри средства за увеличаване на възнагражденията на служителите на областните администрации
Правителството одобри 2,5 млн. лева за увеличаване на възнагражденията на служителите в областните администрации, считано от 1 юли т.г. Това става възможно въз основа на заявено от областните администрации намаляване на числеността на персонала им с 54 щатни бройки. Средствата са одобрени от Народното събрание при актуализацията на държавния бюджет за 2022 г. Целта е стабилизиране на административния капацитет и мотивацията на служителите, и привличане на качествен експертен потенциал в регионалните структури на администрацията. Паралелно с процеса на оптимизация, в ход е подготовката за въвеждане на споделени услуги в областта на финансово-счетоводната дейност и прехвърляне на оперативната счетоводна отчетност от областните администрации към единно звено в Министерския съвет. Споделените услуги в областта на финансово-счетоводните дейности ще обхванат работните процеси на текущата отчетност по всички приходи, разходи, трансфери, движение на активи и пасиви, рекапитулация и начисляване на възнагражденията на служителите в областните администрации. Днешното решение на правителството е в съответствие със Споразумението на съвместно управление на Република България 2021-2025 г.
Интеграционната добавка за настаняване за украинските граждани по операция „Солидарност“ няма да се облага с данък
Интеграционната добавка за настаняване от 356 лв. на месец, която украинските граждани могат да получат по операция „Солидарност“, ще представлява необлагаем доход по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Върху сумата няма да. се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Това предвижда постановление на Министерския съвет, което беше прието от правителството. Операция „Солидарност“ беше разработена от Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. към Министерството на труда и социалната политика и се финансира чрез финансовия механизъм REACT-EU. Целта. ѝ е да се осигури навременна подкрепа за бърза интеграция на пазара на труда на бягащите от войната украинци, пристигнали в България след 24 февруари 2022 г., както и да помогне за преодоляването на нарастващия недостиг на кадри у нас. По операция „Солидарност“ работодателите, наели украинци, могат да получат за период до 3 месеца средства за техните възнаграждения в размер на минималната работна заплата и дължимите осигуровки. По нея се осигуряват възнаграждения за ментори на новоназначените служители в размер на половин минимална заплата. Подкрепата включва и интеграционна месечна добавка от 356 лв. за един нает за разходи за наем, комунални услуги, интернет, която се изплаща за период до 3 месеца.
Правителството прие решение за одобряване на „Програма за финансиране на многопрофилни болници за активно лечение със системно значение за регионите“ и за възлагане на изпълнението ѝ на „Българска банка за развитие” ЕАД
Българската банка за развитие (ББР/Банката), с едноличен собственик на капитала – държавата чрез министъра на иновациите и растежа, има за приоритет финансиране и рефинансиране, консултиране и подпомагане с други мерки на малки и средни предприятия, но също така осъществява и финансови сделки в рамките на предмета си на дейност по конкретно възложени й от правителството на Република България програми. При осъществяване на своята дейност Банката се придържа към стратегията за дейността на ББР, приета от Министерски съвет по реда на Закона за Българската банка за развитие. В актуализираната Стратегия за дейността на „Българска банка за развитие“ ЕАД 2021-2023 е предвидено Банката, в допълнение към основната си мисия за подкрепа на малки и средни предприятия, да подпомага с мостово финансиране социално критични дейности, като здравеопазване, образование, наука и др. С решения и възложени мандати от правителството Банката ще разработва и прилага продукти и програми за финансиране на системно значими организации в тези области, като предоставя кредитиране или гаранционна подкрепа срещу ангажимент за реализация на реформи и, съответно, финансово оздравяване на организациите. Първата такава програма е приетата от правителството „Програма за финансиране на многопрофилни болници за активно лечение със системно значение за регионите“, която предвижда възможност за предоставяне от ББР на целево, дългосрочно финансиране на държавни, системно значими многопрофилни болници за активно лечение, които имат разкрити „Спешни отделения“ („Болници със системно значение за регионите“ или в краткост по-долу „болниците“) и отговарят на определени, посочени в Програмата условия. Програмата ще подпомага както болници от системно значение, които изпитват затруднения за погасяване на просрочени задължения, така и финансово стабилни и кредитоспособни болници, за извършването на рентабилни инвестиции в подобрение на инфраструктурата и медицинското оборудване. ББР ще предоставя инвестиционно и/или оборотно финансиране до 5 млн. лева за срок до 120 месеца с възможност за гратисен период и максимален лихвен процент в размер на 3 месечен Euribor + надбавка до 6,5 % (650 б.т.) годишно, срещу обезпечение по реда на Закона за особените залози или Закона за договорите за финансово обезпечение.
Компенсациите заради високите цени на електроенергията продължават до края на м. септември 2022 г.
Компенсирането на небитовите потребители и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи заради високите цени на електроенергията ще продължи до края на м. септември 2022 г. Това реши правителството на днешното си заседание, приемайки програма за компенсиране за периода 1 юли 2022 – 30 септември 2022 г. Програмата надгражда предходните действащи аналогични документи, разработени и приети, за да намалят негативните последици върху бизнеса от високите енергийни цени. От нея ще се възползват всички около 633 хиляди небитови крайни клиенти на електрическа енергия, както и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за технологичните им разходи. Индикативният бюджет на програмата е в размер на 2. 448 млрд. лв., от които близо 2.301 млрд. лв. са предвидени за компенсиране на небитовите крайни клиенти и 147 млн. лв. – за операторите. Средствата ще бъдат осигурени от допълнителни целеви вноски, които държавните предприятия от сектор „Енергетика“ ще предоставят на фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Програмата предвижда всички небитови крайни клиенти да бъдат компенсирани изцяло за разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „ден напред“ на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) за съответния месец и базовата цена от 250 лв/МВтч. Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи ще бъдат компенсирани за електроенергията, която закупуват за технологичните си разходи. Компенсацията се изчислява като разлика между средната месечна цена за базов товар на сегмента „ден напред“ на БНЕБ и определената от КЕВР прогнозна пазарна цена от 421.08 лв/МВтч за оператора на електропреносната мрежа и 446.78 лв/МВтч за операторите на електроразпределителните мрежи. Компенсирането на операторите през третото тримесечие ще съдейства за намаляване на финансовия им дефицит, който се натрупва заради повишени технологични разходи. От своя страна, това е фактор, който ограничава необходимостта от поскъпване на мрежовите услуги за всички крайни потребители, в това число – и за битовите. Компенсациите по програмата ще бъдат изплатени до края на 2022 г.
Правителството прие промени в актове
Министерският съвет прие промени в актовете, които уреждат създаването и дейността на дружеството, натоварено да извършва полетите за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на спешната медицинска помощ. Промяната засяга фирмата на дружеството, която се променя на „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД. При подготовката на документите за вписване на дружеството в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, е установено че на 26 юли 2022 г. в Търговския регистър са запазени 9 (девет) сходни фирми: Хелимед България; Хелимед Експрес; Хелимед Сервизи; Хели Мед Сървайвър; Хели Мед Сървиз; Хелимед Сървиз 22; Хелимед Сървисис; Хелимед Транс и Хелимед Хеликоптер. Налице е висока степен на сходство между фирмата на новообразуваното търговско дружество (,,Хели Мед Сървиз“ ЕАД- София) и част от запазените фирми в Търговския регистър, което е причината за промяната на фирмата на държавното дружество.
Одобряват се разходите за провеждането на събития в рамките на Българското председателство на Централноевропейската инициатива през 2022г.
Министерският съвет прие Постановление за финансиране на събития в рамките на Българското председателство на Централноевропейската инициатива (ЦЕИ) през 2022 г. ЦЕИ със своите 17 държави членки е най-голямата и най-стара регионална организация в Централна и Източна Европа. Тя обхваща територия от 2.4 млн. кв. км. с население от почти 250 млн. души. ЦЕИ работи за обединена Европа с общи ценности, като основна мисия на организацията е подкрепата на европейската интеграция в региона. Сътрудничеството се осъществява чрез политически и секторен диалог и изпълнение на проекти в подкрепа на различни инициативи. На 01 януари 2022г. започна второто Българско председателство на ЦЕИ. То е определило за свои приоритети икономическото и социално възстановяване от пандемията и от последствията от войната срещу Украйна; подобряване на транспортната свързаност; младеж; развитие на местното измерение на ЦЕИ. Събитията, организирани през първия семестър на Председателството, бяха финансирани от Фонда за сътрудничество на ЦЕИ, бюджета на Народното събрание и по проект на Националното сдружение на общините в България. С настоящото Постановление на Министерския съвет се осигурява финансиране на предстоящите неформална и формална среща на министрите на външните работи, три срещи на комитета на националните координатори и на събитията в изпълнение на приоритети възстановяване, свързаност и младеж, които ще бъдат проведени в София. Сумата, необходима за провеждане на тези събития е около 300 000 лв. Чрез провеждане на гореспоменатите събития България ще допринесе към работата на ЦЕИ по начин, съответстващ на статута и на държава членка на ЕС, и ще потвърди ангажираността и със Западните Балкани и Източното партньорство. Събитията ще повишат видимостта и престижа на България сред държавите членки на инициативата, в контекста на други регионални организации, както и по отношение на ООН, СЗО и ЕБВР.
Предоставят се средства за компенсиране на разходите за отглеждане на деца, които не са приети в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини поради липса на места
Министерският съвет прие Постановление за определяне на реда и условията за предоставяне на средства от държавния бюджет за компенсиране през 2022 г. на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети, поради липса на места, в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини. С Постановление е посочено, че месечният размер на средствата за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждането и възпитанието за едно дете, съответства на средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в общинските детски градини за съответната календарна година, който е в размер на 372 лв. По този начин ще се осигури равнопоставеност на децата от различните възрастови групи. Осигурените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. средства са в размер на 600 000 лв. Компенсацията на родителите, пряко свързана с отглеждането и възпитанието и обучението на децата им, ще се предоставя само за периода от 1 септември до 31 декември 2022 г.
Министерският съвет прие изменение и допълнение на Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317/2022 г. на Министерския съвет
Министерският съвет прие Решение за изменение и допълнение на Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от У крайна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 /2022 г. на Министерския съвет. В хода на изпълнение на Програмата е идентифицирана необходимост от изменение и допълнение, с оглед прецизиране на механизма за оценка и проверка на броя и периода на разселените лица, за които хотелиерите и лицата, предоставящи подслон, имат право да се възползват от подпомагането. Предмет на изменението и допълнението е кръгът на разселените лица, имащи право да се възползват от настаняване с изхранване или само настаняване в обектите за подслон и местата за настаняване. Основаната цел на настоящите промени са разписване на правила за демаркация между различните програми, а именно да не се допусне едновременно от два и повече източника, подпомагане на разселените лица от Украйна, т.е. изхранване на едни и същи лица с временна закрила в един и същи период. С изменението съгласно настоящия проект на акт, периодът на действие на програмата се удължава с един месец - до 30.09.2022 г.
Одобрена е помощ за 337 кандидата, предоставили хуманитарна помощ
Министерският съвет прие Решение на Министерския съвет за одобряване на помощ на кандидатите по „Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“ и Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на министерство на туризма за 2022 г. за авансово финансиране на разходи по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение номер 317 от 2022 г. на Министерския съвет. Получателите на помощта са 337 кандидата, предоставили хуманитарна помощ, изразяваща се в 574 330 нощувки, включително в някои места на настаняване и предоставяне на изхранвания (закуска, обяд и вечеря) на бежанци в периода, обхващащ времето от 01.06.2022 г до 30.06.2022 г. Изпълнението на Програмата е администрирано чрез използване на информация от Националния туристически регистър, създадения за целите на Програмата Регистър за местата за подслон, Единната система за туристическа информация и Системата за управление на национални инвестиции и чрез контролни проверки по служебен път с данни от системите на дирекция „Миграция“ и Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, Държавната агенция за бежанците и Националната агенция за приходите. Плащането, обхващащо периода от 01.06.2022 г до 30.06.2022 г. е за общо верифицирани 574 330 нощувки, вкл. В някои места на настаняване и предоставяне на изхранване (закуска, обяд и вечеря), на стойност 7 366 067.35 лв.
Одобрено е сключване на договор за осигуряване на лекарствения продукт Veklury (INN Remdesivir), предназначена за лечение на коронавирусна инфекция
Министерският съвет прие Решение за одобряване сключване на договор за осигуряване на лекарствения продукт Veklury (INN Remdesivir), предназначена за лечение на коронавирусна инфекция. Договорът между Министерството на здравеопазването и Gilead Sciences Ireland UC – притежател на разрешението за употреба на лекарствения продукт, ще бъде на стойност 35 025 000 лв. за осигуряване на 43 256 флакона от продукта за период от 12 месеца. Анализът на епидемичната обстановка в страната показва, че през последните седмици се наблюдава ръст на заболеваемостта на коронавирусната инфекция. С осигуряването на количества от лекарствения продукт здравната система ще бъде обезпечена с терапевтични възможности за справяне със заболяването.
Прието е решение за мерки за понижаване на цените на горивата за гражданите и икономическите оператори
Правителството прие Решение на Министерския съвет за изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/879 от 3 юни 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) 833/2014 г. (Регламента) и за предприемане на мерки за понижаване на цените на горивата за гражданите и икономическите оператори. С Регламента се въвежда забрана за закупуването, вноса или трансфера, пряко или непряко, на суров нефт или на определени нефтопродукти, ако те са с произход от Русия или се изнасят от Русия. Съгласно Регламента, считано от 5 декември 2022 г., компетентните органи на България могат да разрешат изпълнението до 31 декември 2024 г. на договори, сключени преди 4 юни 2022 г., или на допълнителни договори, необходими за изпълнението на такива договори, за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море и на нефтопродукти, изброени в Приложение XXV от Регламента, с произход от Русия или изнасяни от Русия. С Регламента предоставената дерогация е обвързана с условието стоките, внасяни вследствие на дерогацията, да не се продават на купувачи, разположени в друга държава членка или в трета държава. Бе решено също да се създаде работна група с представители, определени от Националната агенция по приходите, Агенция „Митници“ и Българската петролна и газова асоциация, която да предложи механизъм и мерки за осъществяването и контрола на забраната. С въвеждането на мерките ще се създадат предпоставки за понижаване на цените на горивата за гражданите и икономическите оператори, което е в подкрепа на обществото.