В координация с компетентните български институции, Министерството на външните работи (МВнР) ще продължи да следи въпроса за достъпа до архивите на Българската екзархия в Република Северна Македония (РСМ) с повишено внимание, включително с оглед на значимостта му в цялостния контекст на защитата на българския национален интерес в отношенията със Северна Македония. Това каза министърът на външните работи Теодора Генчовска по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ Радомир Чолаков за осигуряване на свободен достъп на граждани на България до църковните регистри на църквите в диоцеза на Българската екзархия, намиращи се на територията на днешна РСМ.
Министър Генчовска посочи, че към настоящия момент на интернет страницата на Държавния архив (ДА) на РСМ се посочва, че църковни фондове на Българската екзархия се съхраняват в централата на ДА на РСМ, раздел „Архивска мрежа“- Централен отдел. Посочва се също, че в отделите на ДА в Скопие, Охрид, Прилеп, Тетово, Щип се съхраняват архивни фондове на православната църква.
Генчовска каза, че МВнР не разполага с информация дали всички посочени на сайта на ДА на РСМ архивни фондове са оригинални или някои от тях са копия, предоставени от българския архив - Държавна агенция „Архиви“, където също се съхраняват архивни фондове на Българската екзархия от територията на днешна РСМ, които са пренесени в България в периода 1918-1944 г. Архивни единици са били пренесени в Белград от сръбската православна църква, която е имала продължителна църковна юрисдикция върху територията на днешна РСМ, посочи още министърът.
Теодора Генчовска отбеляза, че, по информация на МВнР, редица граждани на РСМ съхраняват по домовете си документи за раждане, смърт, църковен брак, издавани от Българската екзархия на техни родители и роднини. Тя добави, че такива документи се представят в оригинал при кандидатстване за българско гражданство в качеството им на свидетелства за български произход в съответствие с разпоредбите на нашето законодателство.
Министърът каза, че компетентните български държавни институции, които би следвало да разполагат с по-конкретна информация по въпроса, са Държавна агенция „Архиви“ и Министерството на културата. Тя представи отговор от Държавна агенция "Архиви", постъпил след запитване от МВнР. В него се посочва, че документите от дейността на Българската екзархия на територията на днешна РСМ са запазени в архивен фонд на Централния държавен архив за периода 1870- 1953 г., съдържащ 4712 архивни единици, чиито инвентарни описи са публично достъпни, както в читалните на архива, така и онлайн. Част от тези документи са т.нар. енорийски регистри, които се използват за доказване на български произход.
В отговора от държавния ни архив посочват още, че въпросът за осигуряване на свободен достъп на граждани на България до църковни регистри на църквите и в диоцеза на Българската екзархия, намиращи се на територията на днешна РСМ, не е разглеждан специално в договора за сътрудничество между държавните архиви на двете страни. Отбелязва се също, че в българските архиви няма копие на църковни регистри от архивите, съхраняващи се в РСМ. Същевременно на база на общите разпоредби на договора за реципрочен обмен на копие на документи пред годините в Централния държавен архив от РСМ са постъпили 52 665 копия на различни екзархийски документи от периода 1890-1920 г.
Депутатът Радомир Чолаков каза, че, след като в договора на Държавна агенция „Архиви“ с македонските архиви няма регламент за достъп до екзархийските регистри, на основание на текст от Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, според който двете държави си осигуряват съдействие между държавните органи, България може да изисква това от РСМ, пише БТА.