Премахването на личните лекари ще ни върне 33 г. назад във времето на комунизма. Тази стъпка е необоснована откъм законосъобразност, целесъобразност и очаквани здравни и икономически резултати.
С тази позиция излиза ВМРО във връзка с разразилата се дискусия около идеята на здравното министерство да бъде премахната фигурата на личния лекар от здравната система на България. За нас това е меко казано недообмислена стъпка, която реално ще лиши от доболнична помощ и без това хронично болното население на страната ни.
Предложението на „Продължаваме промяната“ в този му вид цели връщане на поликлиниките като алтернатива и компонент на доболничната помощ, което е много озадачаващо. С повечето си свои идеи неведнъж новите властимащи показват своя реверанс и пристрастие към дните преди 10 ноември 1989 г. Необяснима носталгия към период, който е крайно време да осъзнаят, че отдавна е отминал и няма място в съвремието на европейска държава. Подобни популистки мерки са неадекватни и лишени от логическа мисъл, та дори и само от ПР гледна точка, целяща „галене“ на носталгичната нотка към отминалата комунистическа действителност, когато „всички имаха всичко“, но реално никой нямаше нищо.
Ето защо, във връзка с медийно разпространяваните намерения за премахването на личните лекари и възстановяването на поликлиниките по модела на здравеопазване в комунистическа България, за нас от ВМРО е важно да зададем няколко основни въпроса, а именно:
1. Доколко тази неаргументирана с ясни мотиви промяна е била обсъдена с медицинското съсловие и в частност с лекарите по обща медицина, които представляват най-многобройното съсловие на лекарите в България?
Несъмнено визираната идея фундаментално ще засегне структурата на първичната медицинска помощ, осигуряваща навременен и адекватен достъп на гражданите до качествена медицинска помощ.
Тази промяна е пряко свързана с пълна реорганизация и промяна на доболничната помощ, което от своя страна е един времеемък процес, без ясен хоризонт за осъществяване и без ясна представа за нейната реална ефективност.
Към настоящия момент доболничната помощ в България подсигурява адекватно необходимите здравни нужди на населението, като пациентът има достъп и право на избор относно лекуващ лекар, диагностика и проведено лечение.
2. Коя модерна здравна система няма специалисти по обща медицина?
Не случайно в стратегиите за развитие на здравеопазването личните лекари са отъждествявани с термина „gatekeepers“, явявайки се пазачи на стабилността на здравната система и своеобразен филтър за пресяване на пациентите на база техните заболявания, нужда от специализирана медицинска помощ и спецификата на всеки отделен случай.
Ролята на общопрактикуващия лекар е основополагаща в семейното и детско здравеопазване и не бива да бъде в никакъв случай подценявана. Доверието на пациента към лекаря се изгражда с години и коства огромен труд, свързан с високо ниво на професионализъм и емпатия от страна на личните лекари.
3. Подобен опит да се заобиколят личните лекари няма ли да доведе до експлозия на разходите без подобряване на здравето?
Тиражираната в медиите идея за промяна в здравеопазването е неаргументирана, необоснована и липсват ясни мотиви, както и икономическа обосновка на ползите от нея със съответните финансови анализи. Тази идея поставя под риск цялата система на доболничното здравеопазване с риск от възникване на недофинансиране на сектора и цялостен колапс на здравната ни система. Управляващите следва да са наясно, че доболничната помощ е крайъгълен камък и стожер на цялата здравна система, явявайки се основата на здравно-социалния айсберг.
Пациентите не са длъжни и имат нужната дълбочина на познание относно това какво е най-добро за тях като диагностика и лечение и разчитат на лекаря като личност, на която да доверят своето здраве и лечението на своето заболяване. Това е основополагаща аксиома за качествено и адекватно лечение и постигане на най-добри терапевтични резултати. Връзката между лекаря и пациента е ключова в процеса на изграждане на доверие и постигане на желаните резултати, а посещението при специалист по лична преценка на пациента може да крие рискове за неговото здраве и живот. И именно в това се състои изградената симбиоза в отношението между личния лекар и пациент.
4. Съобразена ли е тази идея за промяна с действащите здравни стратегии на СЗО относно развитието и подобряване на здравеопазването?
Малко известен факт за управляващите от ПП „Продължаваме промяната“, който подчертава тяхното непознаване на материята в дълбочина, е, че на конференция, организирана от СЗО и УНИЦЕФ през 1978 в Алма-Ата, изрично е изготвена действаща и към настоящия момент, декларация, която изрично подчертава важността на първичната здравна помощ, като стратегия за постигане на по-добро здравеопазване на населението. Благодарение на този акт, днес в развитите страни над 90% от медицинските дейности могат да се поемат от личните лекари.
Всички тези поставени въпроси и съмнения нямат ясен отговор към настоящия момент, а идеята за промяна на системата на доболничната помощ е неаргументирана и необоснована откъм законосъобразност, целесъобразност и очаквани здравни и икономически резултати.
В обществото ни остава усещане, че управляващите показват явно непознаване на материята, както и ролята на общопрактикуващия лекар в една съвременна здравна система, а именно да се явяват връзка между здравната система и пациента чрез създаването на крепко доверие и емпатия към отделния пациент, неговото семейството и средата.
Личните лекари лекуват човека, а не само неговата болест, колкото и подробно тя да е описана в здравното му електронно досие. Електронното досие към настоящия момент е платформа, която е без обозрим хоризонт, без ясно дефинирани реални ползи и ефективност.
Съдържанието на тази платформа към настоящия момент буди повече съмнение и въпроси, отколкото е дала реални отговори. От своя страна основната аргументация в полза на визираната промяна е именно тази тепърва предстояща за внедряване платформа, с неясни краен резултат и практически успех.
Обявените намерения от страна на управляващата партия „Продължаваме промяната“ предизвикват смут и възмущение сред общопрактикуващите лекари и техните пациенти.
Несъмнено в първичната медицинска помощ има проблеми. Но предложените решения противоречат на основни принципи на специалността „Обща медицина“, които са дефинирани от европейските и световните организации на семейните лекари.
Повече от 20 години усилия за утвърждаване на лекарите в първичната медицинска помощ биха били заличени с лека ръка в поредната необмислена реформа.