Оставката очевидно е в един по-общ контекст. От премиера разбрахме, че формалният повод е, че министърът е имал собствена външна политика във Фейсбук, каквото и да означава това, каза пред Novini.bg политологът Страхил Делийски по повод поисканата от премиера Кирил Петков оставка на министъра на отбраната Стефан Янев.
Ние нямаме много яснота каква е политиката на правителството. През Туитър излязоха информации от високопоставени хора, че вероятно от България вероятно ще се очаква някакъв тип военна помощ за Украйна – сигурно това е част от причината да бъде поискана оставката, заяви Делийски. Тук става въпрос за сложен контекст, един път по отношение на това, което се случва в Украйна, втори път сигурно става дума и за някакви отношения по линията Министерски съвет – Президентство. Всички биха спечелили, ако има малко по-ясна информация какво се случва, за да се стигне до тази оставка, защото иначе изглежда като комуникационен ход, посочи той.
Проблемът е, че в момента българското общество се нуждае от консолидационен тип комуникация. Това е ситуация на криза на колективните представи, ситуация на неяснота, на притеснение, на страх. Правителството би следвало да отчита това и да предприема действия, които да успокояват. Единственият начин това да се случи е да се дава информация, а не да се говори с недомлъвки. Между другото, това се отнася и за поведението на Янев. Това само създава допълнителен шум, повод за спекулации, допълнителна среда, в която и без това силните пропагандни усилия и от двете страни в конфликта влияят върху общественото мнение, върху настроенията в България. Очевидно е, че в България, като играч, който ще трябва да вземе решения, сме подложени на сериозни пропагандни усилия. В една такава ситуация общественото мнение е изключително важно, коментира политическият анализатор.
По думите му наближаващият национален празник на България 3 март по принцип не би трябвало да е повод за разделение в обществото ни, но в последните години е станало обичайни покрай празника да започват дискусии, които той определи като странни.
Сега в този изострен пропаганден контекст всичко може да се случи. В един военен конфликт много се разчита на информационната война и България, като страна, която е на границата на този конфликт, явно е важна и за тези, които се занимават с информационни операции. Оттук нататък нашата отговорност за това как преживяваме и интерпретираме това, което се случва, става по-висока. Това наистина е отговорност на всеки един и ще видим доколко българското общество е успяло да научи как се живее в тежко контролирана информационна среда, но и отговорност на властта да комуникира така, че да помага за разбирането на ситуацията. Вероятно българските власти нямат кой знае какъв избор по отношение на това каква позиция да заемат и е добре ние да знаем това. Те трябва да кажат – ние нямаме избор, ще трябва да направим това и това, и да се търсят начини да се постигне някакъв консенсус и аргументи за един или друг избор, и то отвъд клишетата на пропагандата, каза още Страхил Делийски.
По материала работиха Галя Георгиева и Константин Веков