Започна изслушването на министър-председателя Кирил Петков, министъра на отбраната Стефан Янев, министъра на външните работи Теодора Генчовска и ръководителите на ДАНС, ДАР и Военното разузнаване в парламента във връзка с конфликта Русия-Украйна, напрежението НАТО-Руска федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България, предаде репортер на Novini.bg.
Александър Ненков предложи в началото да бъдат изслушани първо министрите, след това експертите и накрая да се задават конкретни въпроси. Йордан Цонев от ДПС заяви, че не е нужно всеки път опозиция и управляващи да бъдат на различно мнение: "Нека изложенията и на министрите, и на експертите да бъдат преди въпросите. Съвсем логично е. По-добре ще протече заседанието и ще бъде по-полезно". Последва гласуване на предложенията.
"Предизвикахме този дебат, за да може в ситуация на конфронтация между американското и руското правителство да видим управлението доколко е готово за различни сценарии. Да се оформи национален дневен ред, очертаващ недвусмислено интересите на българската външна политика. Готови ли сме в тази ситуация да браним тези ценностни разбирания или ще демонстрираме консуматорски ресурс? Наблюдаваме тежки институционални парадокси в управлението. Оказа се, че премиерът, МВнР и МВР излизат с три отделни декларации, вместо да има една единна отчетлива позиции", започна изказването си Даниел Митов от ГЕРБ.
Митов увери, че ПГ на ГЕРБ-СДС ще подкрепи присъствие на съюзнически войски, ако това е в национален интерес.
Министър-председателят Кирил Петков обяви: „Ясно искам да заявя, че позицията на българското правителство е много ясна и изчистена. Още в началото ние заявихме, че ще сме конструктивен член на НАТО и ЕС и позицията ни е ясна и изчистена: Първо, ние ще сме конструктивен съюзник на НАТО и ЕС и нашата позиция е декларирана от самото начало - България е и ще бъде отговорен съюзник с предвидима позиция и никой не би трябвало да се упражнява по тази тема. Първата и най-важна позиция за България е, че ние трябва да работим с всички възможни дипломатически средства за деескалиране на напрежението. Деескалацията е целта, която ние като правителство си поставяме на най-висок приоритет".
"От друга страна искам да заявя, че вчера свикахме заседанието по сигурност към МС и аз като министър-председател бях информиран от службите, както ще бъдете информирани и вие днес. Ескалацията е реална и българското правителство следи на ежечасна база всичките развития в този конфликт. Мога да ви уверя, че нашата стратегия за пръв път има идеята да не сме консуматор на сигурност, а да сме конструктивни партньори, съюзници и да сложим българската армия като приоритет за нашата стратегия за отбрана".
По думите на Петков инвестициите в отбрана оттук нататък ще бъде на база наличните дефицити: "Като държава ние имаме различни варианти как да участваме и нашият избор е да приоритизираме българската армия с български войски, под българско военно командване. За пръв път това е основният приоритет. И когато това е основният приоритет, дефицитите реално ще се откроят къде са. Ще използваме кризата, за да инвестираме в местата, където има най-реална нужда. Армията трябва да има пълна боеспособност в своята отбрана. Тази стратегия изцяло се контролира от нашите съюзници от НАТО и сме ги информирали, че с тях ще говорим в един глас. Като стратегия предлагаме - следим ескалацията, работим за деескалация и всички дипломатически приоритети са приоритет номер едно. Втори приоритет - инвестираме в българската армия под българско ръководство".
Искането за извънредно заседание беше внесено на 24 януари 2022 г. от 59 народни представители от ПГ на ГЕРБ-СДС.
Председателят на парламента насрочи заседанието за днес, за да може да бъде представена пълна информация по поставените въпроси, след проведения Съвет по сигурността към Министерския съвет.