ББР е създадена с цел да подпомага малките и средни предприятия. Банката е раздавала големи кредити на определен кръг фирми, извън устава си. ББР е раздала на 20 фирми 90% от капитала си или над 2 млрд. лева. Средният размер на дълга на всяка фирма е бил 80 млн. лева. В сравнение с повечето банки за развитие по света, това е нечувано. Това заяви в парламента служебният министър на икономиката Кирил Петков в отговор на депутатски въпрос на Мария Капон, относно Българска банка за развитие (ББР).
"Само за сравнение - Канадската банка за развитие главно финансира заеми под 500 хил. лв. Сега, какво открихме в последния месец", започна министърът на икономиката.
При проверката на ББР стана ясно, че оправданието е да бъде банката на печалба. Това, което се забелязва обаче е, че за 2020 г. загубите на банката са за 130 млн. лева., а в началото на 2021 г. загубите до сега са около 100 000 лева. Идеята, че тези кредити са били с цел банката да спечели, явно не е точна", каза Кирил Петков.
"Следващото нещо, което направи огромно впечатление е, че средният матуритет на тези 20 заема, надвишава 10 години, като другото нещо, което е факт е, че повечето от тях имат така нареченото балонно плащане накрая. Както във въпроса беше зададен - плащате си за 10 години лихвата и накрая цялата главница идва изведнъж. Тези заеми съществуват по света, но те са високо рискови и обикновено обезпечението трябва да е много сериозно, когато очаквате някой да ви върне парите след 10 години. Какво видяхме за обезпеченията. Тук ще дам конкретни примери, без да казвам имената на фирмите, за да не нарушавам банковата тайна. Ето един кредит от 150 млн. например, който има някакви имоти като обезпечение. В договора за кредитиране се казва - кредитополучателят не може да се разпорежда с това недвижимо имущество по никакъв начин, докато този кредит не е изплатен. Ако го направи, глобата е 5000 лв. за 150 млн. заем", обясни министър Кирил Петков.
"Тези заеми съществуват навсякъде по света, но са високо рискови", добави Петков.
От 2017 г. досега управителите на ББР се сменят, но подходът на кредитиране остава същия, отбеляза икономическият министър.
По думите му няма успешна държава, която няма такава банка. "Моят най-добър пример е за Банката за развитие на Канада. Ако отидете на уебсайта ѝ, ще видите първи фокус - стартиращи компании без история от 12 месеца. Това означава, ако току-що сте стартирали компания, ако отидете при големите търговски банки, ще кажат, че нямате достатъчен опит. Втората голяма глава в Канадската банка за развитие е стартиращи компании под 24 месеца. Всъщност идеята на този тип банки е да финансират стартирането на компании, които биха изпаднали от търговските банки, не защото търговските банки са лоши, а просто това не е техният бизнес. Създаването на този тип компании може да промени съдбата на българската икономика", заяви още Кирил Петков.
Банката е стабилна, защото данъкоплатците са вкарали в нея над 1 млрд. лева. Част от кредитите обаче може да не бъдат върнати. Това открихме през седмиците, в които правехме проверка, отчете той и допълни, че тя трябва да съществува.
Министър Петков бе категоричен, че при всяка една нередност, данните ще бъдат предавани на Прокуратурата. „За мен това е кражба на парите на данъкоплатците“, каза още министърът.
Едно от най-ценните неща, които аз притежавам е независимост. Преди да стана министър управлявах една много успешна компания. Никой не е финансирал при мен от тези фондове, затова и никой не може да ми повлияе, отговори министър Петков в отговор на депутатски въпрос.
Той даде информация за състоянието на българската икономика в момента. „Имаме 400 000 реално опериращи компании. Само 15% от тях имат експортен потенциал, от тях само 1,5% имат продуктивност над европейската. Ако успеем да качим тази продуктивност на фирмите с експортен потенциал, нашата икономика ще се удвои“, убеден е Кирил Петков.