Коментар на доц. Иво Инджов, експерт по политически комуникации за огласеното решение преди дни на лидера на „Има Такъв Народ” Слави Трифонов да не се кандидатира за народен представител в състава на 46-то Народно събрание.
"Аз няма да се кандидатирам за следващия Парламент, защото моето място не е там, а да нося отговорност за хората, които са там и това, което правят. Разбира се, аз мога да нося тази отговорност и от една друга институция, но за това като му дойде времето", гласи част от публикацията на Трифонов."
Отказът му да се кандидатира за депутат,
заявката за патерналистично отношение към бъдещите депутати от ИТН и намекът за друг пост - "като му дойде времето", силно напомнят за ролята на Симеон Сакскобурггтотски точно преди 20 години.
Тогава бившият цар не се принизи да стане кандидат за депутат, ако не бъркам нещо, но носен на крилете на народните надежди и притежаващ "марката "Симеон/Царя", взе властта с НДСВ. Дори малко не му достигна за абсолютно мнозинство. След това напълно закономерно стана министър-председател.
Няма как да сме сто процента сигурни дали и Трифонов, за чиято партия ИТН социолизите все по-често допускат, че
може да е първа политическа сила на 11 юли,
се е прицелил в премиерството. Може пък да се вижда като бъдещ президент (президентските избори чукат на вратата)... А може би просто блъфира.
Във всеки случай Трифонов се опитва да играе в "отбора" на Симеон, но и на Борисов. Последният не пожела да стане депутат, бидейки все още премиер, но все пак участва на изборите на 4 април и подпечата измъчената победа на ГЕРБ. Впрочем до неотдавна той се виждаше като президент в края на политическата си кариера...
Друг е въпросът как избирателите ще разчетат това поведение на Слави.
В личността и партията му са концентрирани много очаквания,
протестен вот и антисистемни нагласи. Но тя не е нито НДСВ от 2001 г. нито ГЕРБ от 2009 г. Нито пък Трифонов е Царя, а аналогиите с Борисов, макар че в тях има хляб, са по-скоро повърхностни.
Патернализмът, вождизмът и царствеността в политиката са част от политическата ни култура и модели на лидерско поведение, срещу които българинът все по-често се бунтува.
Дори и да му донесе дивиденти в краткосрочен план и да актизира ИТН като инструмент за "изчегъртване на модела "ГЕРБ", в дългосрочен план днешното решение на Трифонов е губещ ход.