В българския политически живот отдавна не е прецедент или още по-малко пък феномен някой властимащ да си позволи да демонстрира арогантно отношение или да изрича думи, които да поставят под основателно съмнение образователния му и дори етичен ценз. Защото мнозинството от политически дейци у нас за огромна печал на държавността ни продължават да равнопоставят произвеждането на политика с произвеждането на скандал.
В полето на скандала се оказа и вече новоизлюпеният народен представител от ПП "Има такъв народ" Тошко Йорданов. По-рано тази седмица самият заместник-председател на втората политическа сила в новото 45-о Народно събрание реши да даде воля на "свободата на словото" и да сподели в ефир как един български журналист, допуснал неволна грешка по телевизията, би се разделил с части от тялото си, ако бяхме в Крумова България. Разбира се, от журналистическата гилдия веднага реагираха и заявиха, че подобни коментари са недопустими и, меко казано, смущаващи.
Всъщност подобни коментари, изречени непосредствено преди да положиш тържествена клетва като народен представител в най-висшия законодателен орган на страната – една Институция на повече от 135 години – не са просто недопустими и смущаващи, а отвратителни и дори граничещи с човеконенавистна реторика. И все пак има и нещо друго, което е още по-оскърбително и това е, че гневната ви реакция бе насочена преди всичко срещу български гражданин. Защото, г-н Йорданов, считано от днес, вие вече сте народен представител, чиято конституционна отговорност е да представлявате и защитавате интересите на абсолютно всички български граждани, в т.ч. и на тези, които не са подкрепили вашата партия. Ergo, "касапският" ви подбор от думи е напълно несъвместим с новия политически морал, който, заедно с вашите съпартийци, твърдите, че сте готови да изповядвате.
Заявките ви за прочистване на статуквото и въдворяване на нов прочит на политическите реалности в страната няма как да се осъществят, когато се опитваш да заличиш омразата с език на омразата. Именно "Има такъв народ" е партията, сочена като алтернатива на досегашното управление, но подобни паралели между езическа България от IX в. и европейска България от XXI в. чертаят по-скоро представа за една зловеща алтернатива. Защото утре (хипотетично), ако някой друг гражданин допусне някоя друга неволна грешка, може да поискате главата му за бокал за вино, отново в духа на традициите на Крумова България. По този начин новата политика няма да се отличава по нищо съществено от старата политика и по този начин "ако бяхме в Крумова България, за тази лъжа щяха да липсват части от тялото на това момче с микрофона" няма да се отличава по нищо съществено от "кресливите жени с уж болни деца". И не на последно място, подобни разсъждения най-вече биха заздравили основите на 111-ото място на България в класацията на "Репортери без граници", отколкото да ги разклатят.
Убеден съм, че всички са на мнението, че България няма нужда от повече цинизъм не само в кулоарите на парламента, а и като цяло в политическото ни битие, защото цинизмът за последните 30 години разяде и обезобрази до състояние на вулгарно присъствие и парламентаризма, и държавността ни, и политическия ни елит.
Но както е написано в Библията – по делата им ще ги познаете. Оттук-нататък, г-н Йорданов, ще е нужно да извършите доста дела и подвизи, за да заличите от съзнанието на хората онези 19 недопустими и смущаващи думи, с които започнахте, преди да е започнала политическата ви кариера. Всъщност, казано на езика на футбола, сътворихте нещо като малка сензация – изкарахте си жълт картон преди още да сте стъпили на терена. Все пак, за разлика от футбола, той едва ли ще изчезне след 90 минути.
От днес думата, и най-вече действията, са ваши.