Политическият анализатор и ПР експерт Нидал Алгафари направи коментар за новогодишната реч на президента Румен Радев.
Спекулация с правото по медийния закон и предизборна пропаганда ли са думите на държавния глава, който няма повече шансове за „Дондуков“ 2, освен ако Бойко Борисов не реши да му подари още един мандат, разкри Алгафари пред ПИК.
- Г-н Алгафари, имаше ли в новогодишната реч на президента Румен Радев послания и визионерство, или станахме свидетели на речетатив за липсата на държавна перспектива, за някакви констатации ли ставаше дума?
- Въобще не става дума за констатации. Това, което направи Радев, за разлика от всички други държавни глави – дали било английската кралица, дали било Меркел или който и да е, беше едно предизборно обръщение, възползвайки се от вратичка в решенията за електронни медии, че може на Нова година, в най-гледаното време, да сложи начало на предизборната си кампания.
- А какво можеше и трябваше да направи според вас?
- Това, което можеше и трябваше да направи, както другите държавни глави, е да се опита в тази изключително тежка ситуация, която има около пандемията, около трудностите, които преживяват всички хора по света, да пробва да сплоти хората. Той направи точно обратното. За пореден път тръгна да разслоява обществото. За пореден път призова към някакви действия, които засега даже не са съвсем ясно какво иска да направи той. И това беше призоваване на Нова година, когато хората очакват мили думи и подкрепа. В това време той призова едва ли не за тръгване към сваляне на правителството. Това не му прави чест.
- Възможно ли е позитивизъм да има при следващото му новогодишно обръщение като държавен глава?
- Според мен това ще е предпоследното му новогодишно поздравление, защото следващото ще му бъде финално, освен ако Бойко Борисов не реши да му подари още един мандат.
- Така ли го разбра действително аудиторията?
- Включително и неговите поддръжници, хора, които го разбират, харесват и уважават неговите действия. И те това видяха в това му изявление. Видяха, че то беше поведенчески непремерено, въпреки че неговите съветници много се бяха постарали да изрежат многото му дубли. Личеше си, че материалът е направен от няколко дубъла. А и жестовете, които бяха вкарани в ръцете и тялото му, вече не са неговите. Затова стана много, прекалено театрално. Имаше фалш на заиграването.