Проблемът с езика стои, защото той е част от нашата държавност и без български език няма държавност.
Това каза от парламентарната трибуна депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов, който е вносител на един от двата законопроекта за Закон за българския език.
"Осъзнавам, че Законът за българския език не е панацея. Тази материя е много деликатна. Въпросът с българския език е от съществено значение за българската нация", добави той.
Според него Конституцията задължава Народното събрание да приеме Закон за българския език, като идеята е да има специален закон, а не множество от закони. "Трябваше такъв закон да бъде приет три години след приемането на Конституцията през 1991 г. Този срок отдавна е изтекъл. Оттогава досега в новата ни история има 11 правителства и нито едно от тях не намери куража да сътвори и внесе в парламента Закон за българския език. Законът не е речник. Той е държавнически проблем. Езикът е основен, градивен елемент на нацията. Има 111 закона и 425 подзаконови нормативни актове, които в една или друга насока говорят за българския език. Проектозаконът, който ви предлагам, развива конституционния принцип, че официалният език е българският, както и че изучаването и ползването на българския език е право, но и задължение на всеки български гражданин", заяви Корнезов.
В законопроекта за закон за българския език се предлага създаването на нов орган – Комисия за опазване и развитие на българския език и негови членове трябва да бъдат изтъкнати специалисти – писатели, журналисти. "В много държави въпросът с езика е уреден със специални закони за езика – Франция, Полша, Литва, Латвия. Трябва закон – така, както е в болшинството държави. Това не е първият опит да се регламентира този въпрос за българския език. Досега има общо 12 закона, 9 цялостни и 3, които частично решават въпроса. Два от тях са мои. Нито един от тези 12 закона не е допускат до разискване в пленарна зала", каза още депутатът от левицата.