Икономическият и политически анализатор Кузман Илиев коментира решението на парламентарната правна комисия давността на задълженията на физическите лица да е 10-годишна.
“Законодателството” по презумпция е нещо различно от правото като сбор от успешни норми и принципи. “Законодателството” на практика е правене на закони по политическа целесъобразност и често е несъобразено с нуждите на пазарните участници, гражданите, засегнатите страни и ефектите.
Така с изненадващо заседание на правната комисия днес, продължило “цели” 30 минути, и с една-единствена точка “десетгодишната абсолютна давност за задълженията на физически лица” беше въведена, а щом изтече този срок - задълженията на физическите лица отпадат. Има и смислени изключения, но вредата е налице. Това са прословутите внесени през юни от депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Нямат значение негативните становища на МФ, Правосъдното министерство, Европейската банка за възстановяване и развитие за евентуалното влошаване на инвестиционния климат. Няма значение, че вместо да се изработи добър закон за частния фалит, третиращ т. нар. вечен длъжник, се правят промени парче, тихомълком, на пръсти и без оценка на ефектите.
Не се взема предвид, че 10 години за нашите условия е малко и че проблемът може да ескалира и да поощри тарикатлъка, наказвайки съвестните заемопучатели. Нито че подобно нормотворчество ще увеличи банковите такси и рисковия профил на средния длъжник, оскъпявайки кредита в условия на тежка стопанска криза.
Още по-малко се разсъждава в посока, че кредиторите всъщност не са “лошите банки”, а спестителите - средната класа, която, лишавайки се от потребление, прави възможно финансирането на растежа. А така се застрашава и устойчивостта на финансовата ни система - точно насред най-тежката криза от Голямата Депресия назад.
Браво, господа нормотворци, давайте юруш на маслините пък каквото такова - важното е алъш-вериш да има..., написа експертът във "Фейсбук"