Темата днес е Европейският механизъм за възстановяване и устойчивост. През лятото европейските лидери имаха мъдростта и смелостта да заделят необходимите средства за противодействие на епидемията от коронавирус. Бюджетът по механизма е над 1 трилион евро. Пакетът "Европа за всеки" е около 750 млн. евро. Става дума за огромен ресурс - 75% от обичайния европейски бюджет, и той трябва да бъде инвестиран в кратко време. Това е шанс за Европа и България го подкрепи. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев на онлайн брифинг, на който беше представен проект на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Събитието има за цел да постави началото на поредица от публични дискусии, относно посоката за развитие на страната ни.
Стратегическата цел след пандемията е тези средства да бъдат инвестирани по такъв начин, че да създадат предпоставки за растеж, заяви Дончев.
България има добре известни предизвикателства – необходимост от реформи в редица сфери, нужда от огромни инвестиции в частния сектор, за да бъде той по-конкурентноспособен, нуждите на базисната инфраструктура се оценяват на десетки милиарди евро, нужно е българската икономика да произвежда повече и с по-висока добавена стойност. Към традиционните предизвикателства заради пандемията имаме и нови - натиск върху здравната, образователната система, натиск върху МВР и РЗИ, риск от увеличаване на безработицата, посочи вицепремиерът.
В следващия програмен период основните акценти по кохезионната политика ще са дигитализация, иновации бизнес инфраструктура - все мерки от сферата на икономическата трансформация, която беше разработена като тема още през миналата година, посочи Томислав Дончев.
Напомням, че още през март месец тази година ние изпратихме на ЕК първоначална версия на програмите. Тя трябваше да бъде преработена, защото след март всичко се промени заради пандемията и свързаната с нея икономическа криза. Преди края на октомври актуализирана версия на програмите вече е на разположение на колегите от ЕК и текат преговори с тях. Доколкото нямаме принципни противоречия и отворени въпроси, аз разчитам те да бъдат одобрени максимално бързо. В рамките на това традиционно финансиране ние ще продължим добре познатите инвестиции. Ще бъда изграждана пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, ще бъда инвестирано в градска среда, публични сгради. Особен акцент ще бъдат малките и средните предприятия: технологичната им трансформация, тяхната дигитализация. Специален фокус е системата за социално подпомагане и реформите в нея: грижите за хората в най-тежко положение. Реформа на пазара на труда, допълни той.
Наред с добре познатите инвестиции и мерки, има редица промени. На първо място това е т.нар. регионален подход. Става дума за традиционен дефект на устройството на държавното управление в България, където има два силни центъра на власт: правителство и местна власт. Там е инвестиционният ресурс и потенциалът да бъдат осъществявани проекти, съответно на национално и местно ниво. Получава се така, че част от проблемите, предизвикателства и възможностите не са нито на национално, нито на локално ниво“ висше образование, професионално образование, бизнес инфраструктура, пътна свързаност. Те са на надобщинско и на поднационално ниво. Затова системата, редът и организацията са променени и от следващата година не една, а две, три, четири, пет общини, заедно с областни администрации и други институции ще могат да разработват заедно проекти и да търсят възможности, които са извън административните граници на тяхната община“, коментира вицепремиерът.
По плана за устойчивост страната ни разполага с 12 млрд. лева безвъзмездно финансиране. Крайният срок за изразходване на средствата е 2026 година. Целта на плана е достъп до допълнително финансиране, за да бъдат укрепени всички системи в държавите членки, икономическо възстановяване, изход от икономическата криза и създаване на предпоставки за икономически растеж, посочи Томислав Дончев.
Това не са просто едни нови пари към оперативните програми, които трябва да усвоим. Това е уникална възможност за огромни публични инвестиции там, където са нужни в България. Това е уникална възможност за нова вълна на модернизация на България, това е и шанс за България да е по-подготвена за предизвикателствата на бъдещето. Това е и уникален шанс да бъдат прокарани реформи, подчерта вицепремиерът.
Той съобщи още, че се предвижда де бъде възстановена националната програма за енергийна ефективност, с нови правила.