Коронавирусът отново започна настъплението си в световен мащаб. За отминалата седмица България отбеляза антирекорд по заразени и починали. Как се справят управляващите с коронакризата и какво ще е развитието на политическата криза след повече от 100 дни протести с искане на оставката на правителството и главния прокурор - Novini.bg разговаря с политолога Любомир Стефанов:
Ситуацията в България остава напрегната след повече от 100 дни на протести. Ще успее ли правителството да се справи със ситуацията в обстановка и на пандемията от коронавирус? Ще бъдат ли наложени по-строги мерки?
Все още ситуацията не е излязла извън контрол, макар че така изглежда заради нарастващия брой позитивни случаи. Това, което се регистрира в лабораториите, не са болни хора, а позитивни. Болните са тези, които са в болница и особено тези в интензивните отделения. Много е странно как само преди месеци за 20 случая бяхме под пълна карантина, а сега имаме 1000 на ден и мерките не се втвърдяват. Смятам, че правителството дължи бързичко обяснение по всички възможни канали защо и как се движат нещата, кое е под контрол кое е не е. Чуваме посланието, което все повече се засилва и ще бъде може би лайтмотив, че само самодисциплината ще ни предпази от забрана за придвижване, КПП-та и т.н., но като че ли тази чуваемост все още отсъства при нас, може би още сме на лятна вълна.
Що се отнася до оставката, ставаме свидетели на товва, че правителството с всякакви похвати тупка топката, жонглира, като междувременно минава под яйца, над яйца, гмурка се под всякакви аргументи и доклади вътре и извън България и успява да види похвали на много странни места за дейността си, при условие, че има и не малко критики, които дори надминават похвалите . На този фон виждаме едно известно дебелокожие, запъване на всяка цена да се изкара мандата с аргументи, част от които не са лишени от логика, но когато тя не се разказва, не се обяснява, нещата започват да изглеждат все по-изкуствени.
Правителството отпуска средства. Те с каква цел са - да потушат напрежението или са наистина насочени към българските граждани?
Очевидно излишъкът, който знаем как се генерира в страната - като се намаляват очакваните приходи и после изведнъж пляскаме с ръце и разбираме колко повече пари сме взели - ще бъде разпределен. Дали мерките са адекватни или са закъснели - може би сме на ръба. Сега влизаме в новия икономически сезон, пише се бюджет и е по-ясно какви щети ще претърпи икономиката от коронавируса. Въпросът е тези помощи да бъдат насочени правилно и да не са популистко-предизборно ориентирани. Заиграването е много тънко и тази дискусия, която се зароди за детските помощи, както и това, което се случва с пенсионната реформа, показват едно фундаментално сбъркване на механизми, които са от съществена важност за функционирането на държавата. Трябва да се намери баланс за онези неща, които дразнят българите - липсата на прозрачност и справедливост както и контрол при харченето на публични средства тоест нашите данъци.
Смятате ли, че предсрочните избори биха решили проблемите?
Който и да спечели изборите, ще бъде в ситуация да се справи с коалиционно правителство, ако изобщо е възможно да се състави такова, тъй като всички предвиждания на колеги показват от пет до седем партии в парламента. Това или ще бъде колосален провал, или неочакван прогрес. Да се състави правителство под гръмко обединение на национално спасение или национално възстановяване или ще бъде арена на замеряне с хули и поредна доза опростачване на българския политически живот, за да отврати окончателно българите. Това може да се окаже печеливша стратегия за ГЕРБ и може би те на това разчитат. Надявам се, че ще има правителство, което да мисли за всички българи а не само за неговия електорат.
Не виждам как предсрочни избори биха спасили ситуацията, тъй като проблемите ще останат същите и те са фундаментални - тези за прозрачността на изборите, за контрола на изпълнителната власт върху за съдебната система, за застъпването на властите, но и механизмите за справяне с тези проблеми са различни. Българските граждани искат повече прозрачност, отчетност както и контрол и самоконтрол, но трябва да започнат да изискват такъв самоконтрол и от себе си, защото не може да очакваме държавата да се справи с пандемията вместо нас. Ключът за мен е реализъм и прагматизъм.