Досега никога в доклада на ЕК не е писало нещо, което ние да не знаем. Той винаги е бил четен разнопосочно от управляващите и от опозицията. Това каза в предаването „12+3“ по БНР Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии, заместник-министър на външните работи (1997-1999), посланик към Европейските общности (1999 – 2001) и заместник главен преговарящ (2000-2001 г.).
По думите ѝ малко се говори, че този доклад на ЕК има обща структура за всички четири страни - антикорупция, съдебна система, медии и взаимен контрол между институциите, при спазване на разделението на властите и с участие на гражданското общество:
"Споменава се, че след последния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и контрол България се ангажира да създаде собствен национален постмониторинг механизъм, с граждански съвети. Има едно описание, че той ще се създаде след приключване на механизма, но имаме една започнала и спряна процедура за гражданския съвет, който трябва да се създаде. Докладът завършва с критична бележка по отношение на идеи за промени в контрола на финансиране на неправителствени организации (НПО), които биха противоречали на европейското законодателство, но и биха довели до задушаване на сектора на НПО, който и без това е поставен на едно от последните места", разказа тя.
Тя посъветва, че докладът трябва да бъде много сериозно прочетен. По думите му се подканят държавите членки да проведат дебати върху доклада в националните парламенти и с гражданското общество.
Приматарова подчерта, че докладът не класира страните.
"Думата тревога е употребена 16 пъти в доклада за България, посочи тя, но добави, че четенето "на целия пакет" ни дава основание "да не повтаряме непрекъснато, че ние сме най-най-лошите, а да видим какви са конкретните проблеми и да вървим към тяхното решаване", каза още тя.
Интервюто на Людмила Железова с Антоанета Приматарова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.