Ако търсим отговор на въпроса има ли все по-явни пресечни точки между политическата среда и функционирането на българската прокуратура, тъжният отговор е, че поставянето на прокуратурата на политически терен започна ясно да се вижда по времето на мандата на предишния главен прокурор и придоби особено категорични измерения по времето на сегашния главен прокурор. Това смята доц. Христо Христев, преподавател по европейско право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Пред БНР той коментира, че дори няма подобен формат, в който днес се провежда Националното съвещание на прокурорите в правната рамка.
"Такъв тип събиране на значителен брой прокурори би било оправдано при необходимост от обучение или уеднаквяване на практика, „ако под някаква форма ще се синхронизира работата на държавното обвинение, но в рамките на неговите правомощия“, заяви доц. Христев.
И поясни:
"Ако анализираме има ли проблеми в България, в порядък, тежък, съотносим към чл. 7 от Договора за ЕС (темата на националното съвещание е посветена на риска от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл. 7 от Договора за Европейския съюз - бел. ред. ), има ли проблеми във функционирането на правовата държава – те трябва да се търсят в това съществуват ли рискове за независимостта на съдилищата, на съдиите, в сегашната уредба на прокуратурата, в мястото ѝ в съдебната система, във възможността ѝ да влияе върху управлението на съда чрез Висшия съдебен съвет".