СДС предлага закон срещу агентите на Държавна сигурност. Според законопроекта сътрудниците на бившите комунистически тайни служби и репресивен апарат няма да могат за срок от 5 години да заемат ръководни постове в държавната и общинската администрация. СДС започват и консултации с останалите политически сили в парламента за промяна на Конституцията в тази посока, съобщиха от пресцентъра на партията.
Законопроектът предвижда ограниченията да засягат всички щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия. Проектотекстовете ще важат за ръководни длъжности в държавната и общинската администрация, Висшия съдебен съвет, военното министерство, МВР, съвременните служби за разузнаване, Българската народна банка, институцията на Омбудсмана, ръководните органи на Националната електрическа компания, Българския енергиен холдинг. Ограниченията ще важат за заемането на постове и в ръководствата на всички предприятия с преобладаваща държавна собственост. Изпълнението на закона е възложено на административните ръководители в съответното ведомство. Те са длъжни в срок от един месец от влизането в сила на законопроекта да изпратят списъци на служителите, заемащи ръководни постове, до Комисията по досиетата за проверка. Предвидено е в случай, че комисията установи принадлежност, решението й да подлежи на обжалване. Ако бъде установено, че даден висш държавен или общински служител е работил за бившите комунистически служби, то той трябва да напусне в седемдневен срок поста, който заема. Заповедта за освобождаване е окончателна и не подлежи на обжалване, допълват от СДС.
Законопроектът ще задължи всеки кандидат за ръководен пост да представи удостоверение за липса на принадлежност към бившите комунистически тайни служби, издадено от Комисията по досиетата. Законопроектът предвижда и глоба от 5 хил.лв. до 10 хил.лв. при нарушение на разпоредбите на проектозакона. От СДС смятаме, че приемането на този закон не е закъснение и е един от начините да се осветлят икономическите и политическите мрежи след промените през 1989 г. След падането на Берлинската стена редица държави в Източна Европа приеха лустрационни закони, които не заплашват основните човешки права, не са акт на реваншизъм или налагане на справедливост. Целта на тези закони е да гарантират успешното провеждане на процеса на декомунизация и демократизация на посткомунистическите държави. Предложеният от СДС законопроект е изцяло съобразен с насоките за гарантиране на лустрационните закони, приети от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) още през 1996 г. Време е България да се разграничи от комунистическото си минало и апарата, създаван от тайните служби и социалистическата номенклатура в продължение на десетилетия. Система, която успя да се врасне в българската икономика и обществен живот след падането от власт на комунистическата партия. Същите тези кадри продължават да заемат важни постове в държавата или биват задействани в различни икономически или политически проекти, популистки партии, които спъват развитието на държавата и пречат на всяка предприета реформа. България вече сериозно изостава от другите европейски държави, които приеха подобни лустрационни закони. Време е политиците да приемат този морален акт и да покажат на българското общество желание за промяна. Предложеният от СДС законопроект е сериозен тест за управляващата партия ГЕРБ. Това е тест, който трябва да издържат и пред европейските партньори от Европейската народна партия, към която ГЕРБ принадлежи. Законопроектът на СДС е крачката, която българските политици отказват да направят вече 23 години. Време е това да се случи, посочват още от пресцентъра на сините.