Парламентът прие на второ четене новия Закон за храните без дебати. Проектът е одобрен на първо четене в края на октомври 2017 г.
С него се определят общите изисквания към безопасността на храните, към бизнес операторите от хранителния сектор и към обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни. Повишава се и размерът на санкциите, налагани за нарушение на закона.
Компетентните органи за контрол на национално ниво ще са Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ и Регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването (за минерални и изворни води).
Предвидено е БАБХ да поддържа публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни и на хранителни добавки, както и на бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални и изворни води.
Регламентирани са основните изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните. Обозначението "Продукт от България" ще се поставя върху храни, когато основната съставка, използвана за тяхното производство, е добита на територията на България и всички етапи на производствения процес се осъществяват в страната. Обозначението може да се придружава с географска карта или друг символ, който съдържа информация, че храната е произведена на територията на България.
Въвежда се забрана бизнес оператор чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които участват деца, да рекламира генетично модифицирани храни и храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца; както и храни, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене, съгласно нормативната уредба. При нарушение на забраната се предвижда глоба или имуществена санкция от 2000 до 3000 лева.
За извършване на дейност без вписване в регистрите ще се налага глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. За бизнес оператор санкцията ще е от 4000 до 6000 лв. Същата санкция ще се налага и при неспазване на определените хигиенни изисквания, както и при недопускане на контролните органи на територията на обекта, непредставяне на документи и възпрепятстване на служебните им задължения, включително взимането на проби.
За първи път се регламентират изискванията за търговия с храни от разстояние. Въвежда се регистрация на превозните средства за транспортиране на храни от животински произход и на храни като брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия. Регистрацията ще се удостоверява със стикер.
Предвидено е и създаването на Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган, който ще подпомага министъра на земеделието, храните и горите.
Светла Бъчварова /"БСП за България"/ възрази срещу създаването на Национален съвет по храните и критериите за браншовите организации, които ще могат да участват в него. Законът предвижда за участие в съвета да бъдат допускани браншови организации, които представляват не по-малко от 25 процента от оборота в съответния сектор. Бъчварова посочи, че така този национален съвет ще бъде от 90-100 представители и ще дава становища, каквито и в момента могат да се дават.