Освен с COVID-19 Република Северна Македония продължава да се бори и със старите си страхове. Напрежението между София и Скопие се засили през последните месеци, след като беше преустановена работата на съвместната комисия, която трябваше да реши спорните въпроси.
Македонците се оправдаха с предстоящите избори, в които антибългарската реторика не спира. София реагира и на претенциите на страната да запише македонския език като самостоятелен.
„С договора за добросъседство с Македония държим в ръцете си ключ, но го използваме като тирбушон, защото тази комисия която е записана вътре, на практика не преговаря, а разговаря“. Това коментира директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков в предаването „Неделята“ на Нова телевизия.
„Разликата е съществена. Като се започне от статута ѝ, че е експертна и се стигне до това, че няма утвърден дневен ред“, смята той.
„Това, с което комисията беше натоварена, още от начало правеше нейната работа невъзможна и тя беше осъдена на неуспех заради подхода на нашето правителство“, категоричен е Кючуков.
По думите му тя прави инвентаризация на политически личност, а това е абсурдно. „Причината е, че дори и за 1 000 личности да се разберем, винаги ще има 1001, която да е спорна“, посочи той.
„Един от проблемите, който тормози работата на комисията, може би е в липсите в самия документ. В него трябва да се изчистят някои неща предварително“, категоричен е проф. Боби Бобев от Института по балканистика към БАН.
„Ние тръгваме към решаване на един научен въпрос от политическа гледна точка. Това не трябваше да се допуска“, смята той. И допълни: „Нашето поведения към Северна Македония след 1989 никога не е било достатъчно целенасочено и биещо в една и съща точка“.