От германски политик, роден в западната част и дошъл за първи път в страната ни, не се очаква нищо друго освен обичайните клишета - че е много впечатлен от посещението си, но за Шенген и еврозоната не се ангажира. Николас Льобел се оказва различен. Най-младият член на външната комисия в Бундестага е докладчик за България и Румъния в парламента на Федералната република. В края на визитата му у нас Льобел говори пред БНТ.
Може би защото 32-годишният член на външната комисия в Бундестага е част от новото поколение европейски политици. Но може би и защото този път българското ръководство е положило усилия, за да го убеди, че страната ни е нещо повече от клишетата, разговорът с него беше изненадващо откровен. От събота до днес Николас Льобел се беше срещнал с премиера, с председателя на Народното събрание, с лидера на парламентарната група на ГЕРБ - своя политически партньор, с представители на местните органи на властта, беше ходила до границата с Турция и беше видял страната ни отвъд жълтите павета.
Не може в Европа да има различни класи, но Европа има различни скорости. Не го смятам за грешка. България върши отлична работа при опазването на европейската външна граница. Имам собствени впечатления от място. България не пази само своята външна граница, но и тази на Европейския съюз, както и нашите ценности. Това е едно от нещата, което евроепйските партньори имат право да очакват от своя европейски партньор България. От друга страна, тя има правото да бъде пълноправен член на европейската общност, което включва и членството в Шенген. Смятам, че едно постепенно присъединяване по въздушен и воден път, а впоследствие по суша, е стъпка в правилната посока. Надявам се, че още преди изборите за Европейски парламент през май догодина, но най-късно след тях, ще бъдем готови да вземем някои решения - за преговори с кандидати като страните от Балканите, но и за присъединяването на България към Шенген, заяви Льобел.
Шенген вече се превърна в наша болка - от 2011 г. сме в чакалнята. Ясно е, че ние, българските граждани, чакаме по границите, по политически причини. Льобел е първият политик, с когото разговарям, който откровено признава, че точно в сегашния момент, заради разнобоя по миграционната политика сред страните-членки, но и заради сънародниците ни, които напълниха Германия напоследък, присъединяването е нереалистично. Освен това преди европейските избори с темата може и да се злоупотреби, затова най-подходящо е решението да дойде след тях.
От 2007 г. България е член на Европейския съюз. Бележи силно развитие - балансирана бюджетна политика, стабилен икономически растеж, стабилни политически отношения при силно правителство, начело с Бойко Борисов. Има обаче и друго, което формира представата за България в Германия. То е следствие от правото на свободно движение, на свободна смяна на местожителството, от заселването в Германия например на роми от български произход. По този въпрос също говорих тук през последните дни. Българските граждани обаче имат нужда от ясна перспектива. Ние трябва да им изпратим посланието, че пълноценен член в европейското семейство означава и членство в Шенген. Европейските мелници понякога мелят малко по-бавно. Решенията се взимат в Страсбург и Брюксел, но идеите идват от Берлин и Париж. Затова очаквам от Берлин да изпратим сигнала, че през следващите пет години с нов Европейски парламент и нова Европейска комисия, надявам се, под германското ръководство на Манфред Вебер, ще настъпят промени. Трябва да имаме смелостта след изборите за Европейски парламент да кажем на нашите граждани, че европейското ни семейство не намалява заради Брекзит, а се увеличава и по отношение на еврозоната и Шенген, подчерта Николас Льобел.
Той е предпазлив да дава обещания. Ясно е, че докладът му, който може да се очаква, че ще бъде позитивен, ще трябва да се гласува в Бундестага. Това е важно за вдигането на бариерата пред страната ни. Но най-голямата опозиционна партия "Алтернатива за Германия" е против влизането ни и в Шенген и в еврозоната.
Политика се прави и с емоции, не само с числа и факти. Тези емоции владеят и германското общество. Ние имаме пред себе си големи предизвикателства като политиката за даване на убежище, миграцията, защото в Германия имаме германски проблем, а не европейски. Не сме решили още какво общество искаме да бъдем. Имаме нужда от имиграция, но трябва да я регулираме. Германското общество има право да реши кой да идва в Германия и кой не. Това, разбира се, не важи за страните от Европейския съюз. За тях от значение е правото на свободно движение. Същевременно, германското общество се променя и забелязва прииждането на българи и румънци. То води до последствия, с които трябва да се справяме. Така че трябва да опитаме да изравним стандарта на живот вътре в ЕС. Трябва да проведем разговор с приятелски, партньорски тон, да обсъдим положителните, но и негативните последствия от свободното движение на хора. Стандартът на живот не бива да се променя само с промяна на местожителството. Заедно сме изправени пред това предизвикателство. Тези дискусии трябва да водим в Германския Бундестаг. Там "Алтернатива за Германия" дава популистки,прости отговори на трудни и обхватни въпроси. Като европейско семейство обаче трябва да бъдем в състояние да се справим с такива предизвикателства, за да не освобождаваме пространство за популистите, посочи докладчикът за България и Румъния в Бундестага.
По въпроса с желанието ни за присъединяване към еврозоната проблемът се усложнява. Отново причината не е рационална, а емоционална и е свързана със стереотипи. Всъщност именно предразсъдъците са много голямо препятствие, което страни, като нашата трябва да преодоляват.
Числата и фактите говорят ясно за България - балансирана бюджетна политика. От години се постига излишък, стабилен икономически растеж и стабилни политически отношения. За да бъда честен обаче трябва да призная, че в германските представи винаги се прави аналогия с Гърция, защото Гърция постави еврозоната пред изключително предизвикателство. Ние разчитаме, че след като България стане част от еврозоната, тя ще задържи стабилното си икономическо положение. Защото дълговете на Гърция се появиха след влизането ѝ в еврозоната. Тогава солидната бюджетна политика беше изоставена. Затова с българските ни приятели трябва работим за убеждението, че след влизането в еврозоната и по време на присъединителния период, солидната бюджетна политика ще бъде съхранена. Всъщност някои други по-големи държави в Европа биха могли да почерпят голям опит, заяви Льобел.
Предстоящите избори за европейски парламент ще бъдат оспорвани. Льобел е убеден, че на тях трябва да се акцентира върху големите въпроси като сигурността, благоденствието, мира и свободата, а дребнотемието да остане в миналото. На кандидатурата на Манфред Вебер за водач на листата на европейската десница, германските консерватори гледат като на шанс за промяна, както на външната политика в своята страна, така и в европейски план. Наследниците на Хелмут Кол вярват, че решенията в Евросъюза трябва да се взимат заедно, но няма да се колебаят да носят отговорност и да поемат за водещата роля.