Правителството одобри позицията на страната ни по дело С-248/18 „Уникредит Лизинг“ ЕАД на Съда на Европейския съюз и даде съгласие за встъпване в производство, съобщиха от правителствената пресслужба.
Делото е във връзка с искане за отмяна на акт за прихващане и възстановяване на органа по приходите при Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители” на НАП, потвърден с решение на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, гр. София. В акта се отказва възстановяване на начисления с ревизионен акт ДДС. Делото е образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд във връзка с административно дело по случая.
Според аргументите в позицията отговорът на преюдициалното запитване следва да е, че разпоредбата на чл. 90, параграф 2 от Директивата 2006/112/ЕС в случай на начисляване на ДДС, с влязъл в сила ревизионен акт, при разваляне на договор за лизинг, поради частично неплащане на дължимите лизингови вноски, не допуска намаление на данъчната основа с размера на дължимите, но неплатени вноски за периода от спиране на плащането до момента на развалянето на договора, тъй като последното няма ретроактивно действие, но допуска, при обстоятелства различни от тези в главното производство, да се намали данъчната основа само, когато дължимото плащане е несъбираемо.
По отношение тълкуването на разпоредбата на чл. 90, параграф 1 от Директивата за ДДС е предложено въпросът да бъде оставен без разглеждане, като недопустим. Но в случай, че Съдът допусне за разглеждане преюдициалния въпрос в условията на евентуалност, е предложено отговорът да бъде в смисъл, че използваното в разпоредбата понятие за разваляне обхваща случая, при който в рамките на договор за финансов лизинг без опция, лизингодателят вече не може да иска от лизингополучателя плащане на лизинговите вноски, тъй като е развалил договора за лизинг, поради неизпълнението му от страна на лизингополучателя.
Когато, съгласно договора, обезщетението е в размер на всички неизплатени лизингови вноски, които ще станат изискуеми до края на срока на договора за лизинг, и няма данни предметът на лизинга да е върнат на лизингодателя, от компетенциите на националния съд е да прецени, с оглед доказателствата по делото, дали казусът на главното производство попада в тази хипотеза.
Конституирането на Република България, като страна в производството по това дело, ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на общностното право.