Ангел Найденов: Има нужда от нова обща политика за управление на миграцията

Булфото
share

Има нужда от нова обща политика за управление на миграцията и радикална реформа на системата за предоставяне на убежище и споразуменията от Дъблин. Такова предложение за позиция изведе Ангел Найденов, председател на Центъра за изследване на отбраната и сигурността, при представяне на изследване на тема "Миграцията в Европа - голямото разминаване между политици и граждани" в Националния пресклуб на БТА.

Другите предложения за позиция, които той посочи, са отхвърляне на сегашната политика на ЕС за управление на миграцията като неработеща и генерираща проблеми и че квотната система се е провалила, а ЕК следва да предложи нови системи и механизми за солидарност и оказване на помощ на страните.

"Вратата трябва да остане отворена за политически преследваните и хората, бягащи от ужасите на войната. Вратата, разбирана като официалните гранични контролно-пропускателни пунктове на граничните държави, откъдето е най-нормалното преминаването на чуждестранните граждани, търсещи убежище със съответните законни документи", каза още Ангел Найденов.

За България в изследването се посочва, че има съществено намаляване на трафика на мигранти през страната ни, но границата ни не се охранява достатъчно ефективно и може да се предположи, че има мигранти, които са преминали нелегално през територията ни.

В обобщението на изследването се посочва, че рисковете от мигрантската криза са: срив на социалните системи, политическа нестабилност, разединение в ЕС и НАТО, недоверие в държавните, международните институции и медиите, продължаване и/или засилване на миграцията, както и нестабилност в Европа и съседните региони.

Според изследването ползата за икономиката в ЕС от имиграцията от страни извън Европа може да бъде поставена под съмнение, а данните показват, че всъщност тя носи предимно загуби.

Ангел Найденов коментира и темата за образуваното разследване на прокуратурата за оградата по южната ни граница, като каза, че има драстични разлики в цените на линеен километър за изграждането й.

"Разликата е от порядъка от три до четири пъти по-висока цена на линеен километър на съоръжението, което беше допълнително изграждано, след участъка, изграден от Българската армия", каза Найденов. Той допълни, че при цена от 250 до 300 хиляди лева, дори и да се включат разходите за възнаграждение на българските военнослужещи, новата цена е била от порядъка на 900 000 до 1 млн. лв.

Според него, каквито и да са използваните материали и каквото и да е включено в тези разходи, цената в твърде висока за линеен километър, пише БТА.

Водещи новини

Още новини