С позицията си срещу Конвенцията на Съвета на Европа за борба с насилието над жени и домашното насилие, президентът Румен Радев задълбочава разделението в обществото. Това е позицията, изразена от над 40 правозащитни организации и експерти, които от години се борят с насилието по полов, етнически, възрастов и етнически признак.
В Брюксел държавният глава определи отлагането на ратификацията на международния документ като „победа за българското общество” и нарече т.нар Истанбулска конвенция „зле написан документ”, който отнема правомощия на държавата и ги предоставя на неправителствения сектор. Тази позиция беше радушно приета от консервативните кръгове у нас, които виждат в конвенцията риск от въвеждане на трети пол и признаване на гей браковете.
„Вашето изказване не призовава към спокоен, отворен и плуралистичен дебат, а напротив – заема позицията на една от групите в дебата и съзнателно продължава разделението в обществото ни, с което се подтикват определени хора и групи към екстремизъм, омраза и насилие”, заявяват авторите на декларацията. Те посочват, че техни колеги вече са обект на заплахи, а даже жертви на насилие се дамгосват като врагове, които обслужват вредни за България интереси: „Това подбуждане в обществото на ксенофобски настроения срещу тези, които се борят за равенство и социална справедливост, е неморално и преминава всякакви граници!”.
Представителите на гражданския сектор определят като „неприемливи и осъдителни” аргументите срещу ролята на НПО: „Гражданите не са само избиратели, те могат и участват със своята позиция, аргументи и експертиза при решаването на много въпроси от управлението на държавата, в рамките на предоставения им от законите мандат”. Припомнят и успешните практики през последните 26 години. Те призовават президента да изиска официален превод на конвенцията, който да бъде консултиран с лингвисти, социолози, психолози и други експерти, за да бъде ясно какво означава всеки един термин: „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не е зле написан документ, който допуска неясноти и най-различно тълкуване! Ако беше такъв, тя нямаше да бъде подписана от 44 държави и от Европейския съюз, както и ратифицирана от 28 държави в Европа, 17 от които – членки на ЕС”.
Декларацията е подкрепена от:
Алианс за защита от насилие основано на пола Асоциация "Деметра" - гр.Бургас
Асоциация „Родители“
Асоциация за европейско развитие на българското село АРИР - Стара Загора
Българска асоциация по семейно планиране
Български център по нестопанско право
Български фонд за жените
Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива
Български хелзинкски комитет
Женско сдружение "Екатерина Каравелова"
Зона Ловеч
Институт по социални дейности и практики
Клуб на нестопанските организации - Търговище
Сдружение "Асоциация НАЯ" - Търговище
Сдружение "Аутизъм Днес"
Сдружение БАЛИЗ - Плевен
Сдружение "Надежда-2002"
Сдружение "Роми –Медникари“
Сдружение „Човеколюбие”
Сдружение „Център Динамика“
Сдружение "Център Отворена врата" - Плевен
Сдружение "Център Мария" - Горна Оряховица
Фондация "Български център за джендър изследвания"
Фондация „БЦДИ-клон Хасково”
Фондация „Валидити“
Фондация "Джендър алтернативи"
Фондация „За Нашите Деца“
Фондация „Заслушай се“
Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“
Фондация "Общество за справедливост"/Един Милиард се Изправят - България
Фондация „ДОИТ“
Фондация „Капитал“
Фондация „Приложни изследвания и комуникации”
Фондация "Стъпка за невидимите деца на България"
Фондация „П.У.Л.С.“
Фондация С.Е.Г.А.
Фондация „Х&Д Джендър перспективи”
Фондация „Център за изследвания и политики за жените”
Д-р Атанас Славов, член на Настоятелството на Института за пряка демокрация
Доц. Велина Тодорова, член на Комитета по правата на детето на ООН
Читалище "СВЕТЛИНА 1999"
НЧ "Цар Борис III-1928" Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе"
Център по правата на човека „Васил Левски“ – Карлово.