„Днес на нас ни е необходим по-малък военен потенциал, но за сметка на това по-модерен и по-гъвкав, който да може да се справи със съвременните рискове и заплахи” – коментира министърът на отбраната Аню Ангелов, цитиран от БНР.
София е домакин на двудневната научна конференция (30-31 януари) на тема „Колективната и националната сигурност и отбрана в контекста на динамичните промени в геостратегическата среда и по-рационалното използване на намалените отбранителни разходи в страните от НАТО и ЕС”. В нея участват политици и експерти от Министерство на отбраната, външните и вътрешните работи, неправителствени организации. Целта е да се анализира ситуацията в света, ЕС и региона и да се определи позицията на България преди срещите на военните министри от страните-членки на Алианса на 2 и 3 февруари през април тази година, както и преди срещата на върха на НАТО през май 2012 г. в Чикаго, САЩ.
"Все по-динамична и трудно предвидима става средата за сигурност днес, особено подплатена с финансовата и икономическа криза, властваща в Европа и не само в Европа. Затова днес повече от всякога трябва да бъдем адаптивни, да оценяваме тази среда и да вземаме своевременно мерки в отговор на предизвикателствата, които промените в нея налагат". С тези думи българският министър на отбраната Аню Ангелов откри форума. Той акцентира върху процеса на стратегическо преосмисляне на нашата отбранителна политика, успоредно и в синхрон с НАТО и новата отбранителна стратегия на САЩ, обявена в началото на годината от американския президент Барак Обама. По думите на Аню Ангелов, за да можем да гарантираме сигурността си и да направим Алианса по-силен, България трябва, наред с дипломацията, икономическия растеж и други инструменти на националната мощ, да развива и адекватен на динамичните промени в средата и финансовия си ресурс отбранителен потенциал. Той е убеден, че е време се освободим от битуващите сред по-старото поколение офицери две еднакво опасни заблуди. Едната е, че по-голямата като численост армия означава автоматично и по-голяма сигурност. Другата – че националните военни способности постепенно губят своето значение в резултат от сигурността, която получаваме от членството си в НАТО и ЕС.
"Днес на нас ни е необходим по-малък военен потенциал, но за сметка на това по-модерен и по-гъвкав, който да може да се справи със съвременните рискове и заплахи. Но не сам, а в системата на колективната отбрана на НАТО и на колективната сигурност, която ЕС осигурява", подчерта Аню Ангелов.
Според министър Ангелов в условията на криза и ограничен бюджет една от възможностите да си осигурим онази степен на национална сигурност, която е необходима на България днес и в близко бъдеще, е участието на страната ни в многонационални проекти.
България вече участва и е заявила уастието си в редица конкретни многонационални проекти в рамките на НАТО, ЕС и в регионален план. Изграденото сътрудничество на доверие от държавите в региона в тази сфера е добра основа, върху която да се надгражда по-нататък потенциала на държавите от Югоизточна Европа. Освен това, в рамките на НАТО ние участваме в програма за осигуряване на способности за стратегически въздушни превози – т. нар. програма С-17 и програмата за съюзно земно наблюдение. България е сред страните, работещи за създаване на група на държавите, използващи самолетите „Спартан” за оперативен и тактически превоз на войски и товари.
Аню Ангелов посочи още, че страната ни има интерес към шест проекта по линия на т. нар. „интелигентна отбрана” и е водеща по един от тях – „Ролята на жените в областта на сигурността и отбраната”. Друг проект пък е свързан със създаването на Център за изследване, изграждане и развитие на способностите на НАТО за управление на кризи и оказване на помощ при бедствия („Center of excellence”). По линия на „интелигентната отбрана” България е предложила и идея за общо ползване на съвместните съоръжения, изградени от нас и Румъния със САЩ. Всички тези проекти се очаква да бъдат одобрени на срещата на върха на НАТО през май тази година.