Илияна Йотова: Тезата, че мръсен въздух и убийства има и в други страни, е несериозна

Едва ли в една такава напрегната ситуация можем да се съсредоточим върху важните послания към нашите европейски партньори. Единственото лекарство според мен е компетентното и бързо решаване на проблемите от последните дни. Това каза в предаването "Лице в лице" по БТВ вицепрезидентът Илияна Йотова.

Не ми харесва тезата, която се налага – че мръсният въздух, убийствата – такива неща има и в другите страни. Това не може да бъде сериозна теза на хора, които са избрани да решават проблемите на обществото, заяви Йотова.

Има и друга теза – че една част от законите се правят заради нашето председателство на Европейския съюз. Ако е така, това е много жалко. От години ЕС не вярва на такива хаотични или измамни движения – имаме пример с Полша от последните седмици, подчерта вицепрезидентът.

Илияна Йотова коментира и дискусията около антикорупционния закон и наложеното върху него вето от президента Румен Радев. Направихме всичко възможно като институция да не се стигне до този резултат. Някак си се действаше на основата, че щом има законопроект на БСП, той трябва да бъде отвхърлен и да бъде приет този на управляващото мнозинство, а щом има наложено вето от президента, то трябва да бъде непременно отхвърлено. На днешното заседание на правната комисия, където ветото беше отхвърлено, не чух сериозни аргументи. Има още един спасителен пристан – дискусията в пленарна зала, където може да се чуят и по-обосновани аргументи. Не трябва така елементарно и по политически причини да се отхвърля нещо, което се очаква от всички нас, подчерта Йотова.

Не само в България, в много страни има нужда от сериозно антикорупционно законодателство, както и взаимодействие и координация между отделните държави в Европейския съюз. Приетият у нас антикорупционен закон обаче няма да работи. Притесняват ме наказателните клаузи в този закон, които не гарантират никаква защита на хората, на тези, които подават сигнали за корупция. У нас дискусията се плъзна по това кой да оглави новия орган - отново минаваме по линията на най-малкото съпротивление и по интригантската страна на въпроса вместо да се съсредоточим върху сериозните неща, посочи вицепрезидентът.

Йотова коментира и ратификацията на Истанбулската конвенция, породила разгорещени спорове у нас. Част от министрите ми споделиха, че изобщо не са чели този документ и и са приели на доверие това, което им е разказано от техни колеги. Бих казала, че познавам генезиса на този документ и тази дискусия е твърде емоционална – тя няма нищо общо с Истанбулската конвенция. Конвенцията беше създадена в един момент, когато рязко скочиха случаите на насилие над жени. Целта на конвенцията е да осигури адекватна защита на жертвите на насилие. Иначе естествено, че Истанбулската конвенция трябва да бъде съобразена със спецификата на нашето законодателство, заяви вицепрезидентът.

Който прочете тази конвенция, ще види, че изобщо не става дума за трети пол и бракове между хомосексуалисти, а за това как да се преборим с насилието срещу жените, с домашното насилие. Това насилие не е само битов акт, а води до ужасяващи резултати, като трафик на хора. Тук говорим и за възпитанието на децата – това, което виждат вкъщи, за да не се чудим после откъде идва насилието по улиците. Цялата конвенция в документа е изградена върху отношенията между двата пола – мъже и жени. Говорим за борба със стереотипите като този например жената да си стои вкъщи до печката и да няма възможност за избор на друга социална роля. Всичко друго са измислици и спекулации. Аз също съм резервирана към узаконяването на хомосексуалните бракове. Смятам, че това не бива да се приема от българското законодателство, но пак казвам, тази тема няма нищо общо с Истанбулската конвенция, каза още Илияна Йотова.