Република България и Република Македония подписаха споразумение за сътрудничество в областта на защитата при бедствия. Първият проект на споразумението е от 2001 г. През годините е съгласувано и актуализирано няколкократно. Финализирано е през 2010 г. и е получен мандат за подписването му от министъра на вътрешните работи. Поради чести структурни и персонални промени в системата за защита на населението и в двете държави, до момента Споразумението не е подписано.
Компетентните органи по Споразумението са: за Република България - Министерство на вътрешните работи и за Република Македония - Дирекция за защита и спасяване (към Министерски съвет).
Съгласно споразумението, сътрудничеството между двете страни ще се осъществява под формата на: оказване на доброволна помощ и предоставяне на информация в случай на бедствие или заплаха от такова; обмен на техническа и правна документация, методологична и друга литература, видео и снимков материал във връзка с превенцията и реагирането при бедствия; снабдяване на спасителните екипи с оборудване; провеждане на съвместни експертни срещи, семинари, учения; обмен на опит и добри практики; обмен на лектори и обучители от съответните учебни центрове; съвместно разработване и прилагане на проекти и научни разработки в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия.
Разпоредбите на споразумението детайлно регламентират процедурите за преминаване на граници и правилата за престой на спасителни екипи на страните и тяхното оборудване, предоставяне на подслон и помощ за евакуирано население, използването на въздухоплавателни средства при оказването на взаимна помощ в случай на бедствие, както и всички други въпроси, свързани с координацията и управлението по време на спасителна операция, разходи, щети и компенсации, комуникация и т.н.
По отношение на разходите, те се поемат от Страната, оказваща помощ. Страната, поискала помощ, осигурява безопасност и безплатна медицинска помощ за спасителните екипи, както и логистична подкрепа за периода на операцията.
Споразумението влиза в сила от датата на получаване на последното от уведомленията, с които страните се известяват взаимно за изпълнение на необходимите национални процедури за влизане в сила.