Проектът за нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, предложен от правителството, се сблъсква със сериозни възражения от страна на браншови, работодателски и неправителствени организации, пише в. "Сега".
Целта на новия закон е да въведе разпоредбите на евродиректива в тази област, приета през 2015 г. Засегнатите страни обаче смятат, че изработените от правителството текстове необосновано разширяват и утежняват мерките, съдържащи се в директивата.
От Асоциацията на организациите на българските работодатели категорично отхвърлят предложението юридическите лица с нестопанска цел да бъдат задължени да изпълняват превантивните мерки по законопроекта - комплексна проверка на клиентите, събиране, изготвяне и съхраняване на документи и друга информация за целите на закона, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация за съмнителни операции, сделки и клиенти и др.
"Разширяването на обхвата на задължените юридически лица трябва да се налага единствено, за да гарантира необходимата сигурност за нормалното функциониране на финансовата система, а не да затруднява изобщо съществуването на определена категория юридически лица", считат работодателите. И напомнят, че според доклада на MONEYVAL (специализиран комитет към Съвета на Европа) в България няма констатиран случай на пране на пари и финансиране на тероризъм от неправителствените организации в страната, нито дори повишен риск от такива дейности.
Сходни съображения излагат в становището си и редица неправителствени организации - Център за изследване на демокрацията, Риск Монитор, Институт за пазарна икономика, Български център за нестопанско право и др. Сдруженията изтъкват, че юридическите лица с нестопанска цел не са сред категориите, описани в споменатата евродиректива. А и повечето НПО не разполагат с парите и персонала да изпълняват многобройните и сериозни задължения по новия закон. Според тях "България е единствената страна в ЕС, която третира всички организации като високорискови и ги задължава да предприемат мерки, наравно с финансовите институции и останалите задължени лица... Подобна административна тежест ще обезкуражи гражданската активност".
Законопроектът среща критики и от застрахователния бранш. Възражението на сектора е, че необосновано се включват всички продукти от класа Общо застраховане в обхвата на задълженията по закона.
Според застрахователите това ще натовари с ненужна административна тежест компаниите и ще оскъпи услугите им. И цитират собствени проучвания, според които общото застраховане е изключено от законодателството срещу прането на пари в Германия, Италия, Австрия, Белгия, Испания, Ирландия, Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния.