Половин година след предсрочните избори за 44-то Народно събрание съотношението на силите между основните парламентарни партии остава без съществени промени. ГЕРБ (25.1%) запазва електорална преднина от 6% пред БСП (19.3%). Т.е. ако днес имаше избори, ГЕРБ и БСП биха излъчили приблизително същия брой депутати. Това показват резултатите от проучване на агенция "Алфа Рисърч" за обществено-политическите нагласи, проведено в периода 13 – 20 септември.
Обединените патриоти бележат лек спад, но запазват третото си място. Няма съществена динамика и в позициите на ДПС, но в парламента не би влязла партията на Веселин Марешки - Воля (1.8%). Изминалите три месеца показват, че парламентарната опозиция не успява да уплътни своята роля на алтернатива на властта. За момента обаче няма индикации и извънпарламентарен субект да представлява електорална заплаха за кабинета. Евентуални проблеми могат да възникнат в резултат от напрежения вътре в самото мнозинство. То контролира огромен властови ресурс, а като правило всеки такъв ресурс е обременен с множество потенциални конфликти.
Икономическите показатели и външно-политическата активност са тези, които формират подкрепата за кабинета "Борисов 3" сред около една пета от българите. От друга страна, скандалите около политици от ГЕРБ, както и неубедителните действия за отстояване независимостта на съдебната система и противодействие на корупцията, консолидират и противниците на кабинета, които нарастват от 33% на 38%.
Кредитът на доверие към кабинета се поддържа от одобрението към инфраструктурата, външната политика и икономическото оживление. За най-успешни политики, наред с инфраструктурата българите определят още туризма и отчасти образованието.
Въпреки че към него има повече резерви, одобрението в аванс се дава преди всичко за увеличението на учителските заплати и усилията за намаляване на отпадащите от училище деца.
В дъното на класацията, като най-неуспешни, се определят правосъдието, здравеопазването и борбата с престъпността.
Безспорен лидер сред министрите в кабинета е вицепремиерът Томислав Дончев. Новост е второто място на представител на коалиционния партньор - военния министър Красимир Каракачанов, следван от спортния – Красен Кралев и на четвърта позиция Лиляна Павлова като министър на председателството на България на Съвета на ЕС.
Интензивните външно-политически обиколки извеждат на пета позиция външния министър Екатерина Захариева.
Президентът Румен Радев запазва преобладаващо обществено доверие. Едва 13 на сто заявяват негативно отношение към него.
От изследването става ясно, че само 7,8% от населението биха сигнализирали за корумпиран политик с името си при 1030 ефективни интервюта сред пълнолетни граждани. 18,4% от анкетираните биха подали сигнал, но при условие, че е гарантирана анонимността им. 31,7 на сто не са убедени, че ще има ефект от сигнала им. Категорични, че няма да подадат сигнал за корумпиран политик са 18,7% от анкетираните.
Парламентът, прокуратурата и съдът продължават да бъдат с много ниски нива на доверие, допринасяйки за устойчивото обществено усещане, че е налице огромна дистанция между държавата и обикновения гражданин. Този разрив увеличава рязко нивото на скептицизъм към способността за решаване на един от фундаменталните проблеми на прехода - борбата с корупцията по високите етажи на властта. 45% изобщо не вярват, че у нас тя е желана и възможна. За 18% от анкетираните нещата биха могли да се променят, ако председателят на новия специализиран орган се излъчва от президента, за 15% - ако се излъчва с квалифицирано мнозинство от парламента.
За обществените очаквания от българското председателство на Съвета на ЕС доминират позитивно-неутралните нагласи. 25% са на мнение, че страната ни ще се справи успешно, 56% - без успехи, но и без гафове, песимистите са 16 на сто.