Основната характеристика на 9-и септември е разделението. Проблемът е, че обществото продължава да е разделено и сега. Това каза президентът Петър Стоянов (1997-2001) в предаването "120 минути" по БТВ.
„Толкова години след рухването на комунизма, хората, които са продали душите си, за да служат на този комунизъм, продължават да ненавиждат всеки честен и почтен човек, защото в неговото лице се оглеждат като в огледало, виждат своето безчестие. Това е следа, която ни преследва толкова години. Тук намирам в психологически план моралното развращаване, с което комунизмът допринесе за днешната деморализацията на българското общество. Това е големият проблем – промяната на манталитета”, заяви Стоянов.
Той допълни, че е факт моралното развращаване, с което комунизмът е допринесъл за съвременния манталитет. Повечето от комунистите ловко се нагодиха към новата система. Десният човек е онзи, който се грижи за семейството си, за градинката си пред блока, който си плаща данъците, който е почтен към хората около него“, изтъкна Стоянов.
„Септемврийската революция промени коренно българския манталитет. От страна с истински хора днес се превърнахме в страна с корупция в най-черни краски. Тези, които искат силна ръка, имат носталгия към миналото, в което баничката струваше 15 стотинки. Десните желаят света на хората, които уважават своята свобода - именно те движат обществото“.
Президентът Стоянов не скри разочарованието си от фактът, че десницата в момента е избутана в ъгъла на политическата сцена. „Докато в редиците на БСП и ГЕРБ виждаме някаква партийна солидарност, дори при големи скандали, то при нас в десницата не само, че нямаше солидарност, а се виждаше омразата един към друг. Вечната суета кой да е най-десен разруши тъканта на десницата. Това за мен е необяснимо“, подчерта той.
„Аз дълго време си бях изработил защитна броня, особено след като загубих изборите, и казвах, че няма да участвам в политиката, дори под дулото на пистолета, сега разбирам колко глупаво и лекомислено е било това. Това не означава, че ще се върна в политиката. Истината е, че всеки съзнателен българин, който може да помогне с нещо, трябва да го направи. Това е чест и достойнство, но трябва да се запазиш от съблазните“, подчерта Петър Стоянов.
Президентът подчерта, че не получава нито лев за публичните си участия в различни организации. „Някак си не мисля, че е морално“.
"Става въпрос за два различни мирогледа, за два различни свята. Но светът на хората, които уважават своята свобода, своята предприемчивост, своята деловитост, които искат да работя свободно – точно тези хора са двигателят на икономиката и на прогреса на всяка държава", заяви Петър Стоянов.
Той допълни, че Георги Марков, когато бяга от България пише великолепно есе – „Напуснах заради чувството за непоносимост”.
Според Стоянов мястото на Георги Марков, когато става въпрос за българската историческа памет, е много специално, защото той е написал най-талантливите и най-задълбочени текстове за комунизма, стигна в дълбочина, каза Петър Стоянов. "Той се занимаваше с психологията на комунизма, с механизмите, които ги движат и от тази гледна точка той беше може би най-ненавижданият човек от комунистическия режим в България.
"Талантливите му текстове се слушаха много по радио Свободна Европа. Беше приближен до личния кръг на Тодор Живков и те смятаха това, което прави, за истинско предателство от гледна точка на мафиотското кланово мислене – човек, който е допуснат до клана, а след това тръгва срещу него едва ли не, беше обявяван за предател. Но най-важната причина е, че дотогава се създаваше мит, че за разлика от лекомислените чехи, поляци, словаци, унгарци, чиито интелектуалци редовно критикуваха своя режим, пишеха писма срещу него, се смяташе, че българската интелигенция безропотно е строена зад комунистическата партия, начело с нейния ръководител Тодор Живков. Точно Георги Марков разби този мит".
"Той всъщност изми лицето на българската интелигенция. И сега все още има хора, които правят сериозни опити да го дискредитират, да го маргинализират. Това означава, че Георги Марков нанесе тежък удар на комунистическата система".