Тази уседналост е малко трудна за контролиране. Затова такива мерки би трябвало да се обслужват, ако има начин да се контролира тяхното спазване. Не мисля, че е правилно да има уседналост при гласуване за президент. Това каза математикът проф. Михаил Константинов пред Фокус.
Думите му са по повод оттеглянето на законопроекта за промени в Закона за българското гражданство. „Що се касае до гласуване на европейски избори, мисля че и сега има уседналост – 6 месеца трябва човек да е живял на територията на ЕС. Дали да има, или да няма уседналост не е конституционен въпрос, а въпрос на законодателство. Ще припомня, че в държавата Люксембург, която е демократична и европейска, има ценз за уседналост от 48 месеца, което всеки може да сметне, че е 4 години“, припомни проф. Константинов.
Той добави, че ако искаме например да гласуваме за нещо в Люксембург, трябва да живеем там 4 години. „Виждате какви държави има по света, ние, доколкото знам, за евроизбори сме вложили 6 месеца, което е 8 пъти по-малко от Люксембург“, допълни той.
Според него е трудно да се каже стъпка в каква посока са предложените промени, защото те нямат ефект. По думите му не е правилно да се ограничава гласуването на българите при избор на президент. „За избор на президент трябва да имаме максимално широка възможност за гласуване, навсякъде където могат да се разкрият секции. За парламентарни и европейски избори има логика да се гласува на европейска територия, както е било до 2001 г. в България при сега действащата Конституция“, обясни проф. Константинов.
Той добави, че ако някой мисли, че е противоконституционно, трябва да му е ясно, че 10 години сме гласували по този начин. „През 2001 г. по политически причини беше разширено гласуването в чужбина, в което няма лошо. Дали ще се гласува навсякъде, или само в посолства и консулства, това е въпрос на законодателство, а не на Конституция“, каза още проф. Михаил Константинов.