България се намира в предкризинсно политическо състояние, което може да е и добра, и лоша новина. Така политологът Иво Маев коментира пред БНР темата в политическа криза или конституционна процедура се намира властта след президентските избори.
Добра, доколкото може да се провери способността на институциите да демонстрират своя интегритет. Лоша, доколкото можем да се съмняваме в този интегритет, посочи той.
В края на мандата си Плевнелиев търси възможности за лавиране, доколкото му позволява конституцията и да запази добри я вкус от своето управление, който държи да остави в обществото, смята политологът.
Отлагането на връчване на мандат от Плевнелиев в първата седмица след изборите може да бъде разчетено като стремеж на президента да потърси от действащото правителство в оставка желанието да довършат вече започнати неща. Бюджетът е едно от тези неща. Той не е толкова лош, колкото опозицията се опитва да го изкара. Политическите партии в момента не могат да се отърват от постоянното си желание да използват популистки толкова важен закон като бюджетния, заяви Маев.
Мажоритарната система с абсолютно мнозинство на два тура устройва големите партии и ако се вярва на резултатите от референдума – и два и половина милиона българи, каза още Иво Маев. Той дефинира ключов по думите му проблем – опит за неформално преначертаване на избирателните райони за сметка на възможността в определени райони да се концентрира повече власт с по-малък избор, за сметка на големи райони, където тежестта на един глас да е по-малка – при гласовете от чужбина.
Политологът изтъкна: "Деветте мандата от чужбина при наличието на два милиона българи навън, грубо казано, би означавало, че един депутат тежи 220 хиляди гласа сред българите в чужбина. На фона на районите в страната това е смешно".
Мажоритарната система работи в общества, които не могат да бъдат описани като велики демокрации, с изключение на САЩ, Великобритания и Индия, допълни политологът. Според него в световен мащаб тенденцията е към отказ от мажоритарната система.