В установените демокрации също имат проблем "не подкрепям никого". Там има т.нар. бели бюлетини, което означава точно "не подкрепям никого". У нас проблемът е различен. Тук има една имагинерна задължителност, която се комбинира с опита да се покаже недоволството на хората.
Това каза в сутрешния блок на БНТ политологът и социолог Димитър Димитров. Заедно с него гост беше и Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл". Двамата коментираха предстоящите поредни промени в Изборния кодекс. Квадратчето "не подкрепям никого" има своя смисъл. Когато те задължават да гласуваш, трябва да имаш и такава опция. Ясно е, че гласуването в България не е задължително, а по-скоро е едно прочистване на избирателните списъци. Квадратчето работи за най-големия. То просто размива опозиционния вот, защото дава още една възможност за протестен вот. Ако на парламентарните избори това гласуване се приеме за действително, ще се вдигне прага и големият ще спечели. Ще се получи парадокс. Хората ще гласуват срещу статуквото, но ще вкарат в парламента отново най-голямата политическа партия, каза Симеонов. С "не подкрепям никого" ще гласуват предимно млади хора и такива, които са дистанцирани от политиката. Докато не видим как действа това глсуване, не можем да правим генерални изводи. Съмнявам се това квадратче да има дисциплинараща роля за партиите. Те се дисциплинират, когато става въпрос за личния им интерес, категоричен беше той.
Това ще бъде седмата редакция на ИК за последните шест години. Ние трайно свикнахме, че не можем да направим едни нормални избори. Задължителното гласуване, в този му вид, не носи никаква задължителност и опасност за никого. Според мен с "не подкрепям никого" ще гласуват не повече от пет цифрено число хора, даже и по-малко, прогнозира Димитров.