Няма ден без публикации по темата за бежанците. Темата е актуална и България се сблъсква с този проблем. Предлагаме ви интервю с Ралица Трифонова, арабист и анализатор. Завършила е международни отношения, автор на публикации, свръзани с Близкия изток.
Каква е ситуацията с бежанците в момента?
Според статистика на ДАБ притокът на бежанци към контролираните от нея центрове нараства от началото на септември. Към началото на месеца заетостта е била близо 80%, а към края – близо 100%. Ситуацията с домовете за временно настаняване от към Дирекция „Миграция” на МВР също е критична. По-голяма част от тези бежанци са от Афганистан, на следващо място от Ирак и Сирия. Някои анализатори вече прогнозираха, че с провала на примирието за Алепо броят им ще се увеличава.
Адекватни ли са предприетите мерки, както в Европа, така и в България?
Все повече експерти предупреждават, че поведението на българските политици не е адекватно и че българските представители не участват при вземането на решения, които засягат страната ни. По повод на получените наскоро от ЕС 108 млн. евро някои анализатори директно заявиха, че ни се дават пари, за да се превърнем в бежански лагер. В другата крайност изпадат активисти от социалните мрежи, готови да линчуват всеки, който заговори за защита на националната сигурност и за нежеланието си България да стане постоянно място за мигранти. Стига се дори до това даден в дискусия да бъде наречен „ксенофоб” и „назадничав” само защото се страхува от чужденците, от различните. Аз мисля, че подобен страх е съвсем естествен. Спомням си, когато живеех в девическо общежитие в една арабска страна, как ме гледаха в началото – с недоверие и неприкрита неприязън. После ми обясниха, че в това общежитие попадали момичета от по-бедни семейства от малките градове и села, които са по-консервативни и не са свикнали да се срещат с чужденци. С течение на времето видяха, че не съм много по-различна от тях и се сприятелихме. Наскоро директорът на СДВР подчерта в едно свое интервю, че случаите на напрежение между бежанците и месното население далеч не са толкова сериозни и толкова много, че да се създава психоза. Той обаче призна, че има оплаквания, които са свързани с поведенческите черти и културата на бежанците. На това ми се иска да акцентирам – когато човек отива в чужда страна, той би трябвало да се съобразява с реда, който съществува там. Не казвам да промени начина си на мислене, предпочитанията и религиозните си убеждения (никой не би трябвало да го принуждава на това), но трябва да е наясно, че хората, които живеят в приелата го държава, също няма да го направят (тях също никой не би трябвало да ги принуждава на това). Носителите на различни култури могат да съжителстват, ако проявяват толерантност едни към други, иначе конфликтите са неизбежни.
Защо избират да емигрират в Европа, а не в Катар, Кувейт или ОАЕ?
Причините за това са различни – една част от тях са свързани в политиките по приемане на бежанци и мигранти на самите арабски страни, други – с това, че близките им се намират в Европа и трети – с това, че все пак в европейските страни правата им ще са гарантирани в по-голяма степен, отколкото в други държави. Не бива да забравяме, обаче, когато говорим за сирийските бежанци, че значителен брой от тях са настанени в съседните страни – Турция (около 2,7 млн. към края на септември), Йордания и Ливан. Над милион сирийски бежанци живеят в Ливан, където ситуацията през последните месеци се влошава и дори се чуха призиви те да бъдат прогонени от страната. И това става, при положение че между Ливан и Сирия съществуват тесни исторически връзки и преди кризата беше съвсем нормално някой от Дамаск да пътува до Бейрут само за да вечеря с приятели. Сирийски бежанци има и в Ирак, Египет и Северна Африка.
Каква разлика трябва да правим между термините бежанци и мигранти?
Правната материя е изчерпателна по този въпрос, но аз не мисля, че проблемът е в различаването на термините. Причината за големия поток мигранти и бежанци са въоръжените конфликти, чийто брой се увеличава непрекъснато. Бежанската вълна като пряка последица от сирийската криза например беше предвидена от експертите още на ранния етап от военните действия. Това доведе ли до приемането на мерки, които да попречат на разрастването на конфликта? Доведе ли до пресичането на дейността на джихадистките групи в Ирак и Сирия? Виждате, че и в момента САЩ и Русия не могат да се разберат в Съвета за сигурност за това кой е атакувал конвоя с хуманитарна помощ край Алепо и дали САЩ са бомбардирали умишлено или случайно позиции на сирийската правителствена армия край Дейр ез-Зор. Това сериозно ли е, когато става дума за държави, които разполагат с най-модерната военна техника и най-точните средства за наблюдение в света? Предвидимо беше и друго – че хора от държави със слаби икономики и почти никакви възможности да изкарват прехраната си ще се възползват от създалия се хаос и ще се опитат да се сдобият с фалшиви документи или да се представят за идващи от конфликтни зони, за да търсят по-добър живот в Европа. Някой може ли да ги вини за това, при положение че през 60-те и 70-те години преселването им е било канализирана европейска политика, осигуряваща евтина работна ръка в бившите колониални държави?
Съгласна ли сте с твърдението, че Европа е във война?
Европа воюва със себе си. Нейните граждани отиват на обучение в „Ислямска държава”, след това се връщат и извършват нападения срещу онези държави, които са ги отгледали. Европейските военнопромишлени комплекси (в това число и българските) продават оръжия, с които „Ислямска държава” се хвали, че се брани от „кръстоносците” (към които са причислявани и европейците). И това се случва с одобрението на правителствата, чиито лидери смятат, че е достатъчно да се гушнат на едно шествие в Париж, за да победят тероризма. А единственото, което „печелят”, са повече бежанци и мигранти, което, на свой ред, поражда разделение вътре в европейските общества, нерядко ескалиращо до насилие. Ето това е войната, която Европа води.
Кога ще приключи бежанският поток?
Знам, че Международната организация по миграцията работи по проекти, които предвиждат връщането на мигрантите в страните по произход тогава, когато в тях вече няма опасност. Но ние сме далече от подобно развитие на събитията. Поне докато не се успокои ситуацията в региона на Близкия изток. Спомнете си за палестинския проблем – близо 5 млн. палестинци в момента живеят вън от родината си. Една част от тях са приели гражданството на държавите, в които са се установили – там, където това е възможно. А други продължават да живеят в мизерни условия и крайна бедност като тези в бежанския лагер „Шатила” в Ливан. И това е от десетилетия. Заради действията и бездействието на същата тази международна общност. Дали тя ще се превърне в длъжник и на сирийския народ? Мисля, че вече се е превърнала.