Срещу България има натиск за формирането на нови бежански лагери. Това го виждам и като евродепутат, и като следя срещите на върха. Това заяви преди среща с обществеността в Харманли евродепутатът Илияна Йотова.
Не трябва да допускаме такова нещо. Била съм в такива лагери. България не може да се справи с подобна на случващата се в Кале ситуация, каза кандидатът за вицепрезидент.
В момента българските граници не могат да бъдат ефективно защитени. Независимо от уверенията в последните месеци, по моя информация към 100 километра от оградата по границата с Турция не е достроена. Капацитетът освен това не е достатъчен, а основната тежест пада върху МВР. Не работи ефикасно и топлинната система за регистрацията на нарушителите на браздата. Самият факт, че тукашният център за мигранти в Харманли се е увеличил с 1000 души означава, че проблемът се е превърнал в хроничен - непрекъснат поток от хора, за който България не е готова, допълни Йотова.
Новата европейска Агенция за гранична и брегова охрана, която комисарят по миграцията Аврамопулос щял да обяви у нас на 6-ти октомври, щяла да се задейства при суперизвънредни обстоятелства с миграционен натиск и след дълги процедури. Според Йотова подкреплението от 200 души от ФРОНТЕКС за страната ни трябвало да бъде насочено към мигрантските центрове, за да може обработката на документите на настанените в тях да се извършва по-бързо.
"Ние вече не говорим за бежанци от Сирия. Говорим за хора от Афганистан, Иран и Ирак. 90 % от тях, по мои наблюдения, нямат право да получат международна закрила и статут на бежанци. Те са икономически мигранти и като такива не попадат под закрилата на международните документи и трябва да бъдат връщани обратно", каза още зам.-председателят на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Тя добави още, че е против проекта за унифицирането на условията за бежанските центрове, което в момента било тема на обсъждане в комисията.
И пред близо 200 жители на Харманли в залата в местния Културен център Йотова каза, че приемателният център в Харманли трябва да се превърне от отворен в затворен тип. За това щяло да има много резерви и натиск от европейските институции.