Парламентът изслуша годишните доклади на служби за сигурност

Novini.bg
share

Парламентът изслуша при закрити врати годишните доклади на Държавната комисия по сигурността на информацията, на Държавна агенция "Разузнаване" и на Служба "Военна информация".

След това депутатите продължиха работа с обсъждане на годишния доклад за състоянието на националната сигурност за 2015 година.

Прави впечатление, че докладът не се ограничава с оценките и действията през 2015 г., а отразява и резултатите от предприетите действия към началото на май 2016 г., което е положително, коментира председателят на парламентарната комисия по отбрана генерал Михо Михов.

В годишния доклад за състоянието на националната сигурност много обстойно са разгледани аспекти на основните елементи на системата за национална сигурност, както и съществуващите и зараждащи се рискове, опасности и заплахи за страната. Задълбочено е анализирана външната среда за сигурност, както в глобален, така и в регионален план. Посочени са рисковете и опасностите пред националната сигурност на страната и отбраната в резултат на промяната на стратегическата среда в Европа и Черноморския басейн, породени от нарастващите военни способности на Русия, дестабилизацията на Източна Украйна и в страни от Кавказкия регион. Анализирани са и ответните мерки на НАТО и Европейския съюз за повишаване на сигурността по източните граници. Отчита се влиянието върху националната сигурност на безпрецедентния миграционен натиск на който са подложени Европа и Балканите, рисковете от разпадаща се държавност в страни от Близкия Изток и Северна Африка, нарастването на опасността от терористични действия и радикализацията във всички страни. В доклада се съдържат оценки на вътрешнополитически събития, на процеси по реализиране на международни проекти и за събития в конфликтни райони и в други държави. Анализирани са сложните и противоречиви процеси от вътрешен и външен характер, които са оказали съществено влияние върху състоянието на националната сигурност. Представени са в основни линии дейностите, осъществени от министерствата и ведомствата в съответствие с функционалните им задължения във връзка с изпълнение на Стратегията за национална сигурност на Република България и секторните стратегии.

Отделено е и необходимото място за представяне на дейностите по отношение на сектора за сигурност и отбрана, особено за относително новите акценти като „хибридните войни“ и киберсигурността. Отчетени са и положителните резултати, свързани с приемането на законите за службите за разузнаване и сигурност на Република България и като цяло на системата за защита на националната сигурност. Очертани са основните задачи в прилагането на приетите закони в условията на ограничени финансови ресурси, на засилване на съществуващите и появата на нови и също така сериозни опасности и заплахи за националната сигурност на Република България, които имат основно външен характер и външни основания за възникване и развитие.

В доклада се дава оценка, че вероятността от възникване на военен конфликт в Югоизточна Европа е ограничена, което е сигнал, че не е невъзможна и предполага повишено внимание към аспектите на отбраната на страната. Във връзка с това в доклада е отделено достатъчно място за реализирането на Стратегията за национална сигурност в областта на отбраната, което се осъществява чрез Националната отбранителна стратегия, която бе актуализирана в съответствие с променената евроатлантическа среда за сигурност и новите предизвикателства. Категорично се посочва значението и готовността на правителството да изпълни приетата от Народното събрание Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020 (Програма 2020) и приетия от Министерския съвет План за развитие на въоръжените сили 2020 (План 2020).

Стратегическата цел на отбранителната политика е изграждане, в рамките на наличните и прогнозни финансови ресурси, на единен комплект оперативно съвместими въоръжени сили, способни да изпълняват успешно задачите си по трите мисии на въоръжените сили. Като потвърждение на тези намерения в Доклада за състоянието на националната сигурност през 2015г се посочват основните положения и оценки дадени в Годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015г. приет от Народното събрание на 20 май 2016г.

Обърната е негативната тенденция на намаляване на бюджета на Министерството на отбраната през последните години, като същият бе задържан на 1.35% от БВП, равно на бюджета за 2014г., което е изискване на Програма-2020 и на срещата на върха на НАТО в Уелс. Запази се структурата и състава и на въоръжените сили в рамките на 37-40 хил. души, стартира изграждането на първите щабни елементи за интегриране на силите на НАТО, изпълнена бе интензивна програма за многонационални учения и тренировки, разработен бе и Стратегически план за действие на въоръжените сили за защита на страната при кризи. Същевременно се отчита, че не се изпълняват по графика планираните 55 цели от пакета „Цели за способности 2013“, както и подготовката на планираните 50 формирования поради недостатъчно финансиране и задържане на процеса на превъоръжаване и модернизация. Не е постигната нужната използваемост на силите и поддържане на необходимите способности за участие в съвместни операции при Военновъздушните и Военноморските сили, като само в Сухопътните войски има доближаване до изискванията по тези основни критерии на НАТО. Завърши сертифицирането на всичките планирани шест батальонни бойни групи, но то е проведено с доста условности поради недоброто състояние на въоръжението, техниката, екипировката, оборудването и материалните средства. Отчита се критичното състояние на изтребителната авиация, проблемите с изпълнението на задачите по Air Poliсing, което наложи промяна на текстове в закона осигуряващи съвместни усилия за охрана на въздушното ни пространство. Въоръжените сили участваха в силите за отговор на НАТО, в изграждането на многонационални бойни групи на ЕС, проведоха 266 учения и тренировки, участваха в 14 мисии и операции зад граница и в 182 операции в подкрепа на населението. Приоритизираха се проектите за модернизация в зависимост от потребностите и ресурсите, стартираха вече и първите два от петте проекта от първи (най-висок) приоритет- за придобиване на нов боен самолет и нови патрулни кораби. Въпреки положените усилия не е преодолян некомплекта от личен състав във военните формирования, изостава комплектуването на доброволния резерв за въоръжените сили, което е тревожно и изисква съответни решения.

В хода на изказванията се направиха и критични бележки, които се свеждат до изключителната констативност и незадоволителна аналитичност на доклада. Предлага се структурата на доклада да следва тази на Стратегията за национална сигурност на Република България, което би насочило констатациите към изводи, обобщения и предложения за подобряване на нивото на националната сигурност, произтичащо от защитата на жизненоважните интереси на страната и гражданите.

Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015г. е всеобхватен, пълен с тревожни констатации за състоянието на елементите на системата за национална сигурност и реалистичен по отношение на политиките за подобряване на състоянието на сигурността на страната.
 

Водещи новини

Още новини